11-тият президент на Република Турция се казва Абдулах Гюл. 56-годишният външен министър и сподвижник на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган е новият стопанин на президентския дворец, разположен на най-високия хълм в столицата Анкара. Гюл поема пост, който от първия президент и основоположник на модерната турска република Мустафа Кемал Ататюрк насам е символичен за строгото разделение на държавата и религията. Това е един вид крепост в борбата срещу връщането към структурите на стария османски халифат.

Страхът от твърде голямо влияние на религиозните сили върху политическия живот изтласка през последните месеци на преден план светската опозиция и главно турската армия, особено когато през пролетта управляващата религиозно-консервативна Партия на справедливостта и развитието издигна кандидатурата на Абдуллах Гюл за президент. Отправени бяха недвусмислени предупреждения, че светската опозиция и армията следят с безпокойство изборите за президент и могат открито да се намесят в защита на светското управление на страната.

Изборът на Гюл за президент е демократичен и легитимен. В предсрочните парламентарни избори, произведени на 22 юли, Партията на справедливостта и развитието получи 46% от гласовете – турските избиратели недвусмислено потвърдиха, че са за управлението на министър-председателя Ердоган и за президентската кандидатура на Гюл.

Точно тази яснота задължава, да се даде шанс на Абдуллах Гюл. Остава да видим как той ще реализира този шанс. Ще бъде ли независим от партиите президент, както очаква преобладаващото мнозинство от избирателите? Или както се опасяват други, ще използва поста си и ще поощри негласно ислямизирането на страната? Ще защити ли принципното разделение на религията и държавата или ще допусне да се разрасне влияниято на “враговете на националното и териториалното единство”, както ги наричат противниците му.

Като президент Абдуллах Гюл ще бъде и главнокомандващ турската армия. Той ще определя кой да бъде избран на ключови управленчески и дипломатически постове. Ще разполага с власт, която ще има и тежкото бреме на отговорността за страна с важно значение както за Европа, така и за международната мирна политика. Това е достатъчно основание за един президент да се придържа към позиции и поведение, които при всички необходими корекции в конституцията, няма да разклатят устоите на секуляризираната република. В противен случай в Турция отново може да се върне към нежелан застой за демокрацията и правовата държава, към нарушаване на чувствителното вътрешно-политическо равновесие.

Гюл, Ердоган и Партията на справедливостта и развитието ще направят добре, ако се придържат към историческите и традиционни принципи на Републиката. По такъв начин ще бъдат разсеяни и страховете, че Турция може да се ислямизира, ще бъде оправдан също авансът на европейското доверие в турското правителство. Вдигането на забраната за носене на ислямската забрадка в обществени служби и учреждения би било погрешен сигнал към Европа. Препоръчително е обаче и светската опозиция и армията да си припомнят до какво доведоха забраните на предишни ислямистки партии. През последните 27 години турският конституционен съд забрани четири политически партии, като ги обяви за “центрове на дейност срещу лаицисткия и секулярен конституционен ред”. В крайна сметка тогавашните млади членове на тези партии днес заемат важни правителствени и държавни постове. Онова, което Абдуллах Гюл заслужава, е да му се даде демократичен шанс. А онова, от което противниците му в лицето на светската опозиция и армията се нуждаят, е проява на разума. Те трябва да се научат на демокрация. Демократично избрани партии и политици могат да бъдат сваляни само с демократични средства. За целта са нужни не всяване на паника и емоционални вербални битки, а смислени, индивидуални и програмни алтернативи.