Коментар от Марсел Фюрстенау:

Подигравките по адрес на германското разузнаване БНД са напълно заслужени. Медиите заговориха за афера „Уотъргейт” в БНД, като игрословицата с английската дума „water” (вода) е съвсем уместна: неизвестни лица наводниха гигантския строителен обект в центъра на Берлин, където ще изникне новата централа на разузнаването. Твърди се, че на няколко етажа били откраднати крановете на чешмите. Ако беше само това, щяхме да го преглътнем. Арматурата не е била от злато, все пак. Но ликвидирането на щетите от наводнението ще струва милиони. Защото водопадите проникнали в междинните тавани и увредили цялата електроинсталация и системата за сигурност.

Шпиони като мокри котета

Сградата, проектирана на цели 100 000 квадратни метра, и допреди наводнението вече излизаше доста скъпо. Сега разходите ще нараснат допълнително. Според първоначалната калкулация, централата на БНД трябваше да струва 730 милиона евро, но цената ѝ хвръкна доста над 1 милиард. Тоест, кацата беше преляла още преди кражбата на крановете. Но и по други причини германското разузнаване изглежда малко като мокро коте. Както специалистите, така и лаиците отдавна се чудят как е възможно на тази строителна площадка, която уж била най-добре охраняваната в цялата страна, да цари подобен хаос.

Преди четири години изчезнаха строго секретни строителни планове за новата сграда. Така и не се разбра кой ги е откраднал. Същото може да се случи и сега. И без да сме привърженици на конспиративните теории, пак трябва да се запитаме дали пък извършителите не са сред хората с допуск до обекта. Как иначе е възможно пред погледа на многобройните патрули и наблюдателни камери да бъдат отвинтени най-обикновени кранове, които човек може да си купи за няколко евро от всеки специализиран магазин? Кой ли би тръгнал да търгува с такава „плячка” на черния пазар?

Тъкмо на този фон хората, носещи отговорност, трябва сега да очакват редица неудобни въпроси. Какво говори този абсурден инцидент за общото състояние на разузнаването? Та нали сред задачите на БНД е и тази: да се противопоставя срещу „предполагаеми или конкретни опасности за страната и нейните граждани”. Как ли обаче можем да се доверим на една тайна служба, която очевидно не е в състояние да се погрижи за собствената си сигурност? Там, където видимо липсват кранчетата, със сигурност има и невидими липси. Или нещо в излишък. Например „бръмбари” за подслушване на разузнавачите.

Гаф с последици

В главните квартири на британските и американските тайни служби гафът на партньорите от БНД сигурно е предизвикал смесица от злорадство и тревога. Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) и британският Правителствен център за телекомуникации (GSHQ) вече от доста време се ядосват заради случващото се около БНД. Защото от година насам специална комисия на Бундестага е взела под лупа германското разузнаване. Тя се опитва да разбере дали БНД е нарушило германските закони, предавайки на партньорите си определен вид информации.

Англосаксонските тайни служби определено не са във възторг от любопитството на независимата комисия. И макар БНД и правителството непрекъснато да укриват важни факти, комисията все пак успява да извади доста неща на бял свят. Ето защо британците и американците смятат, че германското разузнаване вече е рисков фактор за „разузнавателната общност”. Като капак на всичко се оказва, че БНД не може да опази дори своята новострояща се централа в центъра на Берлин. Така че наводнението, за което говорим, буквално налива вода в мелницата на онези, които не вярват на БНД.