"Сидни се пука по шевовете", заяви през 2000 година Боб Кар, тогавашният губернатор на Ню Саут Уелс (най-многолюдният щат), който преди броени седмици бе назначен за външен министър на страната. Тогава Сидни, столицата на този щат, имаше 4 милиона жители. Сега те са с 600 хиляди повече. От задръстените от движение улици, както и от препълнените плажове се вижда колко тясно е станало вече в града. За същия период населението на страната се увеличи от 19,3 на 22, 6 милиона жители. Съгласно изследване на университета Куинсланд през 2050 то ще достигне 36 милиона - като половината от този прираст ще се дължи на имиграцията. Този ръст се равнява почти на броя населението на България, умножено по две.

Big Australia!!!

Причините, подтикнали преди 12 години Боб Кар да изрече горепосочените думи, бяха основно инфраструктурните проблеми и екологичната политика. Тогава той описа Австралия като "сух континент, с една тясна, плодородна крайбрежна ивица, сравним по-скоро със Северна Африка, отколкото със Северна Америка". Факт е, че по гъстота на населението концентрацията в малкото градски райони е една от най-високите в света. В някои квартали на Сидни, на квадратен километър живеят между 7 и 9 хиляди души, двойно повече, отколкото в Цюрих, но далеч по-малко, отколкото например в Париж.

Разбира се, консенсус за желателния брой на населението не съществува. Управляващият от 2007 до 2010 година премиер Кевин Ръд и широки кръгове от икономиката лансираха идеята за Big Astralia с 36 милиона жители. Опозицията пък не бе особено очарована от тази цел и настояваше поне за известно ограничаване на имиграцията.

Но кой изобщо има шанс да заживее легално в Австралия? Ели и Ирит Алфаси са едно от чуждестранните семейства, пристигнали в страната по точковата система.  Преди половин година семейството се преселва от Израел в Австралия. Тук родителите виждат по-големи професионални възможности и по-мирно бъдеще за своите деца. "Чакахме цели пет години докато заминем", разказва 37-годишната Ирит. Веднъж й е липсвала само половин точка в теста по английски. Една единствена микроскопична грешка тогава се оказва пагубна. През 2009 пък целта най-сетне е била съвсем близо - постоянната виза за престой и работа в Австралия. По неизвестни причини обаче, както казват двамата, вероятно може би поради промяна в регламента, те отново се озовават в списъка на чакащите. Година по-късно, пет месеца след раждането на техните близнаци, изведнъж всичко се урежда много бързо. "Сами не знаем защо", разказват те. "За нас цялата процедура около приемането ни бе просто една бюрократична лотария. Пък Австралия и без това иска само най-добрите", добавя Ирит.

Кои все пак са привилегировани?

Изборът на работна сила се извършва въз основа на специфичните нужди на фирмите и според общовалидни критерии - като образование, трудов опит и познания по английски.

По принцип по-големи шансове за постоянна виза има онзи, който е съгласен да живее в слабонаселени места, или който намери за спонсор някоя фирма или щат. Австралия естествено отдава голямо значение на една "недискриминираща" имиграционна политика. За разлика от Швейцария тя не прави разлика между страните, от които идват имигрантите. Само новозеландските съседи не се нуждаят от виза. Те могат безпроблемно по всяко време да се преселват в Австралия. Много от тях се възплозват.

АГ, НЦЦ, ДАПД, Б. Емануилов, Редактор: М. Илчева