Навремето Виктор Адлер беше нарекъл Австрия "деспотство с ширеща се немарливост", визирайки някогашната абсолютистка империя. Днес Австрия е място на десен екстремизъм с ширеща се неспособност в него. 

Допреди 1 година Херберт Кикл беше рупорът на ултрадясната Партия на свободата, а днес той е вътрешен министър, който се позиционира в крайнодесния спектър на дясното австрийско правителство. За кратко време той успя да направи вече доста гафове. Първо той твърдеше, че търсещите убежище трябва да бъдат „държани концентрирано“ и много се изненада, когато тези негови думи бяха тиражирани от медиите по цял свят - от Ню Йорк до Мелбърн. След това се провали опитът му да постави контраразузнаването под партиен контрол. Оттогава тайната служба не може да се съвземе, а в парламента беше създадена комисия, която да разследва министъра, който едва е встъпил в длъжност.

За да дойде сега и скандалът с опита му да се разправи с критичните медии. Само приятелски медии трябвало да бъдат снабдявани с информация, а полицейските акции следвало да служат на дясната програма на правителството. Вярно е, че и демократични партии са се опитвали да поставят медиите под контрол. Но да формулираш намеренията си в писмен вид, т.е. да ги има черно на бяло, при положение, че това лесно може да стане публично достояние, говори за две неща: за злонамереност и за пълна неспособност. 

След това министърът, който иначе знае много да говори, се сниши и направи опит да прехвърли отговорността другиму: „Не бях аз, секретарят ми беше!“

Всичко това, разбира се, не е просто някакъв гаф. Стъпка по стъпка Австрия тръгва по пътя на орбанизацията. Към авторитарно преустройство и отравяне на атмосферата. "Окръжното" до полицейските управления е показателно в това отношение. Защото на полицейските служби не само се забранява да дават информации на критичните медии - в документа изрично се споменават ляволибералният вестник "Фалтер", либералният "Дер Щандарт" и либерално-консервативният "Курир". Подаваните към тях информации трябвало да бъдат сведени до предписания от закона минимум, докато по-малко критичните медии и дясната преса трябвало да бъдат награждавани с „бонбончета“. В същия документ се отбелязва, че при всички случаи на сексуално посегателство изрично трябва да се посочва и националността на извършителя или извършителите.

Тъй като сексуалните престъпления са чувствителна лична тема, повечето от тях изобщо не добиват публичност, да не говорим за националността на извършителите, намерението на министъра е повече от прозрачно: в съзнанието на хората да се набие това, че чужденците са изнасилвачи. Ето как от най-високо място в едно министерство се трови климатът.

Ясно е и намерението за създаване на атмосфера на сплашване. Неприятно е положението на онези медии, които не фигурират в списъка на Кикл с критичните вестници, защото кой ли би желал да бъде класифициран като "официално некритичен" от един авторитарен министър? В бъдеще обаче всички журналисти, които използват информации от вътрешното министерство, ще бъдат много по-внимателни и ще трябва да мислят два пъти, преди да критикуват министъра.

Никой не знае какво още може да последва. Дали няма да се стигне до претърсване на редакционните помещения на разследващите медии? Този въпрос витае във въздуха от няколко месеца - около аферата с тайните служби, стигаща до най-високите етажи на вътрешното министерство. Редакциите вече инструктираха сътрудниците си какво да е поведението им, ако полиция нахлуе в редакцията.

Всичко това следва вече изпитания в Унгария и Полша метод за сплашване на опозицията. Все още подходът на министъра изглежда скандален и предизвиква бойки коментари. Но е лоша новина за Европа, че вече се материализира това, което до скоро се смяташе за абсолютно недопустимо поведение в една плуралистична демокрация.

Все още мнозинството австрийци критикува министъра. Но то няма да обезвери неговите поддръжници. Австрийската партия на свободата постоянно тръби, че ще се разправи с „елитите“. Под елити, обаче, партията не визира своите кредитори от големия бизнес и оръжейното лоби, а редакторите, които се изпречват на пътя на авторитарното преустройство на страната.