Все по-ясно става, че съсипаната испанска банкова система няма да се справи сама. По всяка вероятност Мадрид в най-скоро време ще подаде молба за финансова помощ от европейските спасителни фондове. Дори бегъл поглед върху мащабите на проблема е достатъчен за да стане ясно, че без помощ отвън Испания няма да изкласи.

Испанската емисионна банка изхожда от презумпцията, че банките в страната имат около 184 милиарда евро лоши кредити в балансите си - натрупани около пукналия се балон с недвижимите имоти. По време на строителния бум през 2007 година банките финансираха много предприемачи, които сега не са в състояние да погасяват кредитите си. Разминават се мненията относно това, с колко милиарда трябва да бъдат рекапитализирани испанските банки. Рейтинговата агенци Фич вече понижи кредитния бонитет на Испания с три степени. Агенцията изчислява, че страната има спешна нужда от около 100 милиарда евро. Някои наблюдатели обаче смятат, че Испания ще се справи и с половината сума. Това е доста съмнително като се има предвид, че само водещата банкова институция Банкия има нужда от 23 милиарда евро. Тя обаче не е единствената закъсала банка - още 4 големи испански банки имат нужда от свеж капитал.

Да, но в испанските спасителни фондове има наличност от само 5 милиарда евро. Теоретично Испания би могла да пусне в обръщение още държавни облигации и да отпусне кредити на закъсалите банки. Но лихвите междувременно надвишиха шест процента и това вече не е изгодна опция.

Мадрид все още се дърпа

И все пак Испания не е стигнала "гръцкото" дъно. В Гърция вече има банки, за които Брюксел настоява да бъдат закрити. Сред тях е и петият по големина кредитен институт - банка АТЕ. Представител на ЕС заяви, че в дългосрочна перспектива банката трябва да бъде закрита.

От същия сценарий са застрашени и някои испански и португалски банки, в случай че те не бъдат подслонени под временния спасителен чадър на ЕС. Испания би станала четвъртата страна от Еврозоната, търсеща подобно убежище. Но за разлика от Гърция, Ирландия и Португалия, Испания не желае всеобхватна финансова подкрепа. Испанското правителство иска да използва финансовите помощи целенасочено в банковия сектор, а не за цялата икономика на страната, какъвто е случаят с Гърция или Португалия.

Европейският спасителен фонд беше създаден през май 2010 година и разполага с 780 милиарда евро. Германските гаранции във фонда са в размер на 211 милиарда евро. Спасителният фонд може да изплати общо 440 милиарда евро на закъсали държави под формата на заеми. Като се изключат програмите за Гърция, Португалия и Ирландия, във фонда остават на разположение още 210 милиарда евро. Тоест достатъчно за испанския банков сектор. Акционерите от Испания, Италия и Португалия вече започнаха да теглят своите авоари и да ги пренасочват в сигурни страни от Еврозоната като Германия. "От тази гледна точка Германия би могла и в бъдеще да бъде двигател на конюнктурата при положение, че дълговата криза не ескалира допълнително", смята шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман. Германската емисионна банка завиши и прогнозата си за стопанския ръст за 2012 година от 0.6 на 1.0 процент.

АГ, ЗЦ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов