На откриването на Мюнхенския литературен фестивал, известният сирийски поет Али Ахмад Саид, който публиква под псевдонима Адонис, обвини Европа, че твърде късно е разпознала терора. Адонис е един от най-значимите арабски интелектуалци в наши дни. Неговите книги се преведени на много езици. Името му често се споменава и сред потенциалните кандидати за Нобелова награда за литература. "С право го наричат „Ницше на арабския свят”.

85-годишният Адонис от 30 години живее в изгнание в Париж. Той все още е под впечатлението на последните събития във френската столица: "Всеки, който живее в една европейска страна, е потресен от ужасяващите събития и се солидаризира с народа на страната, в която живее. За мен това е Франция, Париж. Аз съм част от тази страна", заяви той.

"Европа твърде късно забеляза терора"

"Това, което стана в Париж, е продължение на всичко, което се случва в арабския свят. Редно е да се запитаме, защо Европа осъзна терористичната опасност с толкова голямо закъснение? От пет години терорът господства в Ирак, от известно време насам той е ежедневие и в Сирия, Либия и Йемен. Но явно хората там нямат никаква стойност за Европа", заяви поетът. Според него, европейските страни, които са имали колониално присъствие в Средния и Близък изток, трябва да се откажат от този свой егоизъм, както и да преосмислят отношенията си с онези страни, които финансират терора и поддържат терористите с оръжия и други средства.

"Арабският свят все още e в Средновековието"

Сирийският поет изтъква, че от повече от 14 века насам – т.е. от създаването на първата ислямска държава, арабите не успяват да изградят правова държава и цивилизовано модерно общество, независимо от всичките богатства, с които разполагат. "В арабския свят ние живеем все още в Средновековието", каза дословно той. Според него, това е една от причините за масовото бягство на хора от региона. За много от тях, Европа е убежище от насилието, но и място, на което могат да намерят работа. "Те искат да се чувстват като хора с права и задължения. Те искат да се наслаждават на свободите, които притежават европейците", заяви Адонис.

Срещу инструментализирането на религията

Сирийският поет винаги се е смятал за бунтар, и то не само в литературата. На критиките на свои колеги от арабския свят, че недостатъчно се е дистанцирал от режима на Асад, Адонис отвръща по следния начин: "Аз винаги съм бил на страната на онези, които са против насилието и се застъпват за демокрация и светско устройство на държавата. Защото там, където ислямът е държавна религия, той носи вината за разрушения и изостаналост.

Държавата и религията трябва да бъдат разделени. Основният проблем на арабския свят е в това, че религията често бива политически инструментализирана – в образованието, културата, държавните институции и правораздаването.

Това е тежко насилие срещу хората, което е неприемливо", казва поетът и пояснява: "Аз нямам нищо против хората, които изповядват някаква религия, но съм против всяка религия, която се превръща в институция и се меси в личния ни живот”.

Литературата, според него, е призвана да се противопоставя на подобно развитие, да разяснява и просвещава. "От 14 века насам ние сме заключени в затвора на исляма, но напук на всичко това нито един поет в историята на арабската литература не е вярвал в Бога. Нито един! Това е невиждан феномен!", казва сирийският поет и пояснява, че поетите винаги са се противопоставяли на насилието и на институционализирането на религията.

Адонис гледа критично на канона в арабската литература, който кара писателите да не поставят въпроса за смисъла на исляма.