Поредната порция български скандали, свързана този път с АЕЦ "Белене", бързо стигна до специалистите, пък и до широката публика в ЕС. Точно в деня, в който Европарламентът обсъждаше документ за безопасността на АЕЦ, публиката научи следните факти:

1. Българите масово подкрепят ядрената енергетика.

2. Президентът яха това одобрение и предлага референдум за Белене.

3. Правителството излъчва противоречиви сигнали.

4. След оттеглянето на РВЕ българите разчитат за Белене само на Русия, а това е тревожно.

Помните ли дивите теории на заговора?

Един от наблюдателите в Германия с лека ирония намеква, че българският премиер Борисов, като известен почитател на германската канцлерка Меркел, в началото реагира с тримесечен мораториум, какъвто малко преди това обяви германското правителство. Встрани от този клюкарски аспект и от изброените информации остават обаче най-важните въпроси, свързани с българската ядрена енергетика, които вътре в страната се дискутират хаотично и непоследователно, а в Европа просто не се чуват.

За един от тях бегло спомена еврокомисарят Йотингер, който припомни, че предишният германски еврокомисар Ферхойген е имал важна роля при спирането на старите реактори в Козлодуй. Помни ли някой все още дивите теории на заговора, които тогава никнеха през ден в България? Какво стана например с мрачните предсказания, че европейското ядрено лоби иска да спре „руския” Козлодуй, за да строи „европейското” Белене? Станаха на пух и прах, защото днес и за Белене единствените мераклии са пак руснаците. Същите руснаци, прочее, които преди няколко месеца атакуваха дори Българската редакция на Дойче Веле с любезни предложения да разпространят чрез нас обективна информация за проекта „Белене”, защото хората били жертва на редица заблуди.

Без никаква българска вина до днес умишлено се премълчаваше и най-важният проблем: Евросъюзът просто няма единна енергийна политика и стратегия, за ядрено-енергийна пък изобщо да не говорим – показаха го нагледно вчерашните дебати в Европарламента, които завършиха почти със скандал и без обща позиция.

Няколко прости, но ключови въпроса

Какво да прави при това положение България? Ясен отговор на този въпрос в момента няма. Възможни са навярно само няколко първоначални, прагматични стъпки. Например – дебатът да се деполитизира и да се „откачи” от вътрешните напрежения в кабинета "Борисов". А след това да се разработи истинска, задълбочена и балансирана национална стратегия – без популистки предложения за референдуми, но с активното участие на неправителствения сектор и на все още доста безличните български екологически движения.

За правителството ще бъде истински успех, ако в обозримо бъдеще съумее да представи пред хората в България такава стратегия, която най-после да дава еднозначни отговори на няколко прости, но ключови въпроса: Кой какво ще плаща за Белене? Какво ще струва токът със и без новата АЕЦ? И каква сигурност срещу земетресения, природни бедствия и терористични атаки биха гарантирали строителите на Белене? Очакването, че такава национална стратегия може да се появи и да получи всеобщо одобрение, сигурно е утопично, но ако това наистина стане – доволни ще са и българите, и останалите европейци.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Е. А. Видински