Войната в Украйна показа, че руската армия не се спира и пред атаки срещу атомни централи. През март техни войски временно окупираха и забранената зона около реактора в Чернобил. Расте страхът от нова катастрофа.
През април 1986 година в атомната електроцентрала в Чернобил избухна четвъртият ядрен реактор и предизвика невиждана катастрофа. Обгазена беше половин Европа. На площадката на погребания под дебел бетонен саркофаг реактор се намират още три спрени блока на централата, които се нуждаят от техническа поддръжка.
Нови опасности
"Там се намират и специалните резервоари за съхранение на отработеното гориво, включително и от трите спрени ядрени реактора“, казва Олена Паренюк, експертка по темата за последиците от ядрени аварии, която 10 години е работила в Чернобил. Трудно бихме могли да си представим какво ще стане, ако там падне ракета, казва тя.
В началото на март най-голямата ядрена електроцентрала в Европа - АЕЦ „Запорожие“ - беше обстрелвана от руснаците. Това показа, че опасността от нова ядрена авария е реална. Кадрите от камера за видеонаблюдение, която беше уловила нападението, обиколиха света. Тогава пожар избухна в една от сградите на централата.
Загриженост предизвика и това, че временно беше преустановено наблюдението на спряната електроцентрала. Друг повод за тревога са честите прекъсвания на електрозахранването в Украйна, каквито имаше както в Чернобил, така и в АЕЦ „Запорожие“, където два от шестте реактора на централата в момента работят.
Според Паренюк те работят с намалена мощност „именно, защото има повредени далекопроводи, които захранват с електричество централата“. Самото съоръжение вече се контролира от руските части, добавя тя.
От МААЕ трудно могат да направят реална оценка на риска за четирите работещи украински атомни електроцентрали с общо 15 включени реактора. За такава оценка липсва информация от независими източници. Радостен факт е, че все пак успешно беше възстановена връзката между МААЕ и централата в Чернобил, както и че спешно необходимото техническо оборудване вече е на път за централата.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
След пожара край Чернобил: украинските села като пепелища
Пожарите край Чернобил унищожиха хиляди хектара гора, но и няколко близки села. Екип на ДВ посети украинските села Личмани и Магдин, които пострадаха тежко от пламъците. Вижте как изглеждат днес:
Снимка: DW/M. Berdnyk
Временен покрив над главите
В селата Личмани и Магдин без покрив над главите останаха около 20 семейства. Властта обеща да помогне на пострадалите. Представители на протестантската църква предоставиха на пострадалите временни убежища - осем фургона, закупени с дарителски средства.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Религията не играе роля
Повечето от жителите на селата Личмани и Магдин са много религиозни. Те са православни християни. За доброволците, които монтират фургоните и които са протестанти, това обаче не играе никаква роля. "Хората няма къде да живеят, а принадлежността към една или друга църква не е от значение", казват доброволците.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Далеч от суетата на града
Селата Личмани и Магдин имат общо над стотина жители. Повечето са пришълци от други места. Наричат ги "староверци" - те се отличават по външния си вид и своеобразния бит. Староверците се заселили преди няколко години в двете украински села - далеч от суетата на големия град. Поддържат т.нар. "натурално стопанство": отглеждат животни, зеленчуци и плодове, събират гъби и ягоди.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Изолирани от радиацията
Личмани и Магдин се намират в зоната на т.нар. доброволно заселване. След аварията в Чернобил жителите им не бяха принудително евакуирани, но не им беше препоръчано и да останат. По пътя към "чистия" Личман има бариера с охранителен пост. Само на няколко километра от тук земята вече е силно радиационно замърсена. Хората от Личман казват, че им е спокойно, защото не ги безпокоят туристи и гъбари.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Пострадалите не губят оптимизма си
Преди осем години Иван Иванович пристигнал от Киев, където работел като строител. Със собствен труд ремонтирал старата къща в Личмани и се заселил в нея с жена си. От изгорелия им дом сега е останала само лятната кухня. Смятат да я разширят, за да има място за децата и внуците им, когато им идват на гости. Двамата не губят оптимизма си, жал им е само за козите, загинали в пожара.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Хуманитарна помощ
Много хора се отзовали на призива да се помогне на пострадалите от пожара. "Цяла Украйна ни помага - и мюсюлмани, и християни", казва Иван Иванович. Засега не достигат строителни материали, инструменти и гориво, затова пък яйца и картофи се намират в изобилие. Доброволците донесли толкова много, че част от тях били дарени на съседна болница.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Няма храна за животните
Животните обаче нямат достатъчно храна. По време на пожара селяните отворили оборите, така че повечето животни успели да се спасят. Но огънят унищожил запасите от храна и изпепелил пасищата. Жителите на двете села спешно се нуждаят от сено, овес и царевица, за да хранят животните си.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Някои сгради са оцелели по чудо
От някои домове са останали само кирпичените огнища, а други сгради по чудо са били пощадени от пожара - например селската църква в село Личмани.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Църквата в Магдин вече я няма
Църквата в съседния Магдин обаче изгоряла до основи. А сградата била съвсем нова - построена с общи усилия от местната общност. На мястото ѝ днес се издига самотен дървен кръст.
Снимка: DW/M. Berdnyk
Пожарът още тлее в горите
Причините за горските пожари в Северна Украйна се изясняват от следствието. Не е изключена и възможността за умишлен палеж. Пожарникарите все още се борят с огъня, защото огнищата не са напълно ликвидирани. На някои места пламъци и дим може да се видят само на няколко метра от шосето.
