Коментар на Любослава Русева, наблюдател в „Дневник”:

Трудно ли? А какво ще кажете за следната логическа задача:

В една държава министърът на вътрешните работи, който е и шеф на предизборния щаб на управляващата партия, твърди, че от кандидата за президент на управляващата партия е бил поискан подкуп. След пет дни тягостно мълчание кандидатът за президент на управляващата партия отрича, че някой му е искал подкуп. Кой в този случай казва истината - Робот 1 или Робот 2?

„И двамата не казват истината” - отговарят повече от половината гласували в анкетата на „Медиапул”. Тогава обаче става още по-сложно, защото е ред на въпроса: а как хем Робот 1 лъже, че от Робот 2 е искан подкуп, хем Робот 2 не казва истината, че не му е искан подкуп? Ако съвсем сте се объркали, нека на помощ се притече хронологията:

Бомбата

9 септември: Кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев е прикрил трима общински съветници в София, които през 2007 г. са му поискали подкуп от 500 000 евро, за да придвижат проект за Бизнес парка в столицата. Скандалното разкритие прави лично вътрешният министър в опит да обясни, че Плевнелиев не е човек, който би участвал в компроматна война. Цветанов си спомня още, че като научил за случая, посъветвал Плевнелиев да подаде сигнал в полицията срещу общинарите, но той отказал. Причината била, че "не иска да се занимава, и няма да участва в този механизъм".

10 септември: По въпроса се възцарява пълно мълчание.

11 септември: Един от тримата общински съветници, поискали (предполага се - бел. ред.) подкуп от Росен Плевнелиев, в момента е от групата на ГЕРБ в Столичния общински съвет, съобщава на пресконференция кандидатът за кмет на София от БСП Георги Кадиев.

12 септември: Общинските съветници от ГЕРБ Радослав Тошев и Орлин Иванов, за които междувременно се появяват съмнения, че са изнудвали Плевнелиев, настояват той да се яви пред тях, за да каже кой му е искал пари. От ръководството на партията заявяват, че няма да поискат подобна среща.

13 септември: Шефове на законодателната и съдебната власт предпочитат да се разграничат от казуса. Междувременно председателят на парламента Цецка Цачева отговаря на хипотетичен въпрос дали ако получи данни за корупция, би сезирала прокуратурата: „Да, защото това е престъпление“.

14 септември: Цветанов, който забърка скандала, заявява, че всъщност бил „единственият, който желае най-много победата на Плевнелиев”. Продължавайки натиска спрямо ГЕРБ, междувременно социалисти разказват детайли от корупционната схема, а Кадиев отправя патетичния призив: “Росене, кажи си!“. В отговор Плевнелиев „си казва“: „Не съм имал среща с никакви брокери - нито един, нито двама, нито трима. Лично на мен подкуп не ми е искан... Аз лично подкуп никога на никого не съм давал".

Закопчаването

15 септември: В личния си профил във „Фейсбук” Плевнелиев публикува интервю от 1 септември 2007 г. за в. „Банкеръ”, което потвърждава неговата версия - никой директно не му е искал подкуп, всичко това е ставало заобиколно. В първата си изява по скандала обаче премиерът Бойко Борисов уж защитава Плевнелиев с обяснението, че „няма полицейско мислене, западно ориентиран е и не му е минало през ума, че компанията, която представлява, може да го направи (да подаде сигнал - бел. ред.)”, и същевременно удря рамо на Цветанов, подкрепяйки тъкмо неговата теза за директно искания подкуп. Нещо повече: казва, че ако той, Бойко Борисов, като кмет бил знаел навремето, че общински съветници са притискали Росен Плевнелиев, щял да се намеси и "да ги закопчае"...

Припомних тази хронология, за да сглобим картината на стаята, в която се намираме. Защото ние наистина сме заложници на плашещ абсурд: хората, които ни управляват, очевидно не могат да се понасят. По тази причина ударът по сигурния (уж) победител на президентските избори е дело на шефа на собствения му предизборен щаб. Премиерът - от трета страна - заема позицията на втория, защото, както изглежда, вече не е силният фактор в държавата. Тогава кой управлява? И има ли изобщо изход от „стаята”?

Ще рискувам с този отговор: Ситуацията е безпрецедентна. За пръв път вътрешен министър, който за пръв път е и шеф на предизборния щаб на управляващата партия, за пръв път толкова открито „стреля” по своя началник и в партията, и в държавата.

Това ще рече, че в ръцете на Цветанов междувременно е бил концентриран страхотевичен властови ресурс (естествено сив и задкулисен), чрез който той „държи” асата във всяко отношение. Цветанов, с други думи, играе много грубо, но играе много грубо, не само защото природата му е такава, а понеже знае с какъв арсенал разполага.

Идиотщината

В случая Робот 2 е невинна жертва в името на дългосрочната цел. А тя е, че ако Робот 2 се провали, най-много ще пострада имиджът на издигналия го Борисов. Да, това ще е загуба и за ГЕРБ, но тъй като партията се идентифицира изцяло с нейния лидер, ще е загуба най-вече за лидера...

Цветанов, когото подценявахме и подценяваме, май е на път да се окаже сериозен подмолен играч. Възможно е обаче и друго обяснение: демиурзите на това управление просто да са решили да го приключат по най-глупавия начин. Във всеки случай текущият скандал е началото на края на ГЕРБ, а ако ГЕРБ загуби и президентските избори - краят на края на... края.

Виждали сме и друг път подобна идиотщина, но за пръв път - пак ще кажа - не революцията ще изяде децата си, а децата - революцията си...

Е, разбрахте ли кой е изходът от стаята с роботите? Не се мъчете - такъв няма. Вие продължавате да стоите в стаята, придружени единствено от надеждата, че там някъде има две врати и все някоя от тях отвежда към свободата. Стоите и от скука четете логически задачи, давайки си сметка, че в света на нелогичното логиката може да е само алогична.

Така навремето, като деца, се питахме:

-   Аз съм аз, нали?

-   Да.

-   Ти си ти, нали?

-   Да.

-   Тогава кой изяде л.....о?

Сега се сещам, че писателят Георги Господинов беше стигнал до верния отговор: понеже повечето отговаряли по инерция „ти”, веднага им се припомняло кой е „ти”. Малцина се осмелявали да кажат „аз”, но тогава правилата се променяли.

Клопката действала безотказно, докато един ден някой не предложил решение. А то се състояло в една граматическа грешка:

„Аз го изяде.”