Коментар от Иван Бедров:

Да осъзнаваш рисковете от предстоящото си действие и в същото време да си твърдо решен да го извършиш - така изглежда ситуацията с предстоящия на 6 ноември национален референдум. Заедно с изборите за президент, българите ще бъдат питани и по трите въпроса, които останаха от инициативата на „Шоуто на Слави“ - за мажоритарни избори, за задължително гласуване и за орязване на субсидията за партиите. Ново социологическо проучване на „Алфа рисърч“ показва силна подкрепа не само за тези три, но и за диаметрално противоположните позиции. Това не може да бъде новина за социолозите, които често засичат подобни противоречия. В случая обаче става дума за референдум, който не е толкова далеч от вероятността да се превърне в задължителен. Изискването е да гласуват поне толкова хора, колкото са гласували на последните парламентарни избори - през октомври 2014 година от правото си на глас се възползваха 3 500 585 души. Към момента 53,9% от избирателите заявяват готовност да гласуват. Разбира се, има голяма разлика между заявена готовност и реално гласуване, но данните показват, че интересът към референдума е налице.

Мажоритарно, задължително и без субсидии

Въпросите на този референдум са по-скоро отговори. Предпочитанията към мажоритарна изборна система се „отглеждат” медийно от над десет години. Задължителното гласуване пък успешно бе представено като лекарство срещу гласовете на турците, които винаги са дразнели мнозинството със своята дисциплинираност. А да питаш дали партиите да останат без субсидии е все едно да попиташ: „Искате ли да има пари за народа?”. Според данните на „Алфа рисърч“, 55,1% ще гласуват за това всички народни представители да се избират мажоритарно в два тура. 51,6% ще подкрепят въвеждането на задължително гласуване, а най-категоричен ще бъде вероятно отговорът на въпроса за субсидиите: Да станат ли те по 1 лев на получен действителен глас годишно? 58,8% са отговорили с „Да“. В момента субсидиите са по 11 лева на действителен глас.

Нито една от парламентарните партии не събра смелост да се изправи срещу популизма. Нито една не се регистрира за участие в информационната кампания за референдума. Нито един от основните кандидати за президент не е споменал по време на кампанията каква е неговата позиция по някой от поставените въпроси. И така се получи парадокс: над 70% от запитаните вярват, че орязването на партийните субсидии ще постави политиците в зависимост от техните спонсори, а едновременно с това почти 60% искат да останат само тези, „на които хората имат доверие и ги финансират със собствени средства“. Почти 75% вярват, че гласуването е право, а не задължение - и затова хората не бива да бъдат карани насила да дават гласа си. В същото време над 50% са готови да гласуват именно за задължителното гласуване. Противоречието е налице и при третия въпрос - почти половината избиратели хем искат мажоритарна система, за да разширят политическото представителство, хем се опасяват, че така ще... свият политическото представителство.

И един концерт

Единствената позиция на най-голямата политическа партия може да бъде разчетена в свръхреакцията към организирания от „Шоуто на Слави“ безплатен митинг-концерт, който ще се проведе в събота вечерта на Цариградско шосе в София. Замисълът е то да се изпълни с десетки хиляди хора и да напомни на историческия „милионен“ митинг на СДС от 7 юни 1990 година. Столична община затваря за цяло денонощие не само тази част от булеварда, но и много други улици в центъра на София. МВР пък свика специална пресконференция, на която да съобщи, че дори и служители на отряда за борба срещу тероризма ще участват в охраната на събитието. Тъй като и двете институции са управлявани от представители на ГЕРБ, това породи съмнения за умишлено пренатягане и излишно засилване на неудобствата, което да настрои част от столичани срещу организаторите на концерта, а оттам и срещу референдума. На фона на продължаващото политическо мълчание, знаците се търсят навсякъде.

Големите политически партии не са казали как биха отговорили на трите въпроса. Не са казали дори дали призовават своите привърженици да участват или да не участват в референдума. Демонстрираната досега надменност към тази форма на пряка демокрация със сигурност ще бъде наказана. Точно за това призовават и организаторите на референдума. Точно за това говорят и противоречията в позициите, и готовността на толкова много хора да гласуват за нещо, което дори не одобряват убедено. Казано накратко: на инат. Дезертирайки от референдума, големите политически партии си сглобиха самоделна политическа бомба, която може да гръмне при малко по-висока активност. А дори и да не гръмне сега, устройството с горящия фитил ще отиде за обсъждане в Народното събрание, ако гласувалите са над 20%. А това вече е напълно сигурно.