Коментар от Ясен Бояджиев:

Проблемът е стар, но става все по-болезнен. А решението, витаещо отдавна във въздуха, сега очевидно е на път да се материализира. След ден Европейската комисия официално ще предложи получаването на средства от фондовете на ЕС да се обвърже със спазването на неговите правила и с изпълнението на общите му решения. Предложението вероятно ще получи подкрепата на мнозинството страни-членки - най-вече на онези, които внасят в бюджета повече, отколкото получават. Но със сигурност ще срещне яростна съпротива сред някои от останалите.

Аргументите "за" и "против"

Сблъсъкът тепърва предстои, но основните аргументи на тази съпротива са ясни отсега. В плоскостта на политиката и идеологията предложението на Комисията ще бъде представено като опит на по-големите, по-силните и по-развитите в Съюза да наложат волята си над по-малките, по-слабите и по-изостаналите. Някои вече формулираха този аргумент като „империята отвръща на удара“ (по унгарския премиер Орбан, който напоследък говори за ЕС като за „наложена от Брюксел нова империя“). Други - като „наказание“ за онези страни от източната част на ЕС, които не спазват правилата.

Тези определения са може би ефектни, но не са верни. Защото ЕС е общност на споделените ценности и тези ценности не са „концерт по желание“. Защото всеки е влязъл в тази общност напълно доброволно, с което сам си е „наложил“ нейните ценности. Защото отношенията в ЕС не са базирани на подчинение, а на взаимна зависимост, поради което ако дадена страна не спазва правилата, това не е нейна вътрешна работа, а засяга всички. И защото ако някой си мисли, че без тези правила ще бъде по-успешен, може да се освободи от тях и да опита сам или в някой друг съюз.

В скоби казано, някои определят това „освобождение“ като отказ от т.нар. либерална демокрация. Но в случая с ЕС (и Запада като цяло) тя не е някакво идеологическо клише, а фундамент на неговото функциониране. Набор от принципи на демократичното обществено устройство, който в дългосрочен план гарантира мир и просперитет и превърна този съюз в най-доброто място за живеене на света.

Заплахата

Спорът около предложението на ЕК ще се води и в полето на правото. Неговите противници ще претендират, че според договора на ЕС целта на т.нар. кохезионна политика е изравняването на стандарта на живот в Съюза. И че затова отпускането на средства от кохезионните фондове не може да бъде обвързвано с други условия и критерии (освен БВП) и не може да служи за други цели.

В ЕС обаче са в сила стандартите на правовата държава, на които всички страни трябва да отговарят. Какво да се прави, ако някоя от тях се е отклонила от тези стандарти дотолкова, че не изпълнява дори минималните изисквания за членство? В някои държави, в една или друга степен, напоследък се наблюдава именно това. Претендирайки за правото си да извършват „вътрешнополитически реформи“, те посегнаха на върховенството на закона и разделението на властите, ограничиха независимостта на съдебната власт и се опитаха да я поставят под политически контрол. С лостовете на властта ограничиха свободата на медиите. Отвориха свободни пространства за корупцията и клиентелизма, включително при разпределянето на европейските фондове. Разчистват конституционните ограничения пред властта на мнозинството и гаранциите за правата на малцинствата. Предприемат атаки срещу неправителствени организации, университети и гражданското общество като цяло. Отровиха обществената атмосфера чрез раздухване на мними заплахи, разпалване на безсмислени страхове и сочене на „врагове" и „предатели". Възродиха езика на ксенофобията и омразата. И взеха на мушка дори самият ЕС, докато иначе с удоволствие усвояват многомилиардните му помощи.

Някои от тях харесват Путин, други - не. Но и едните, и другите все повече заприличват на него. Повечето критикуват Ердоган (и са против еврочленството на Турция), но бързо напредват по неговите стъпки. Някои определят този процес като заплаха, по-голяма дори от Брекзита, и предупреждават, че ако не бъдат взети мерки, ЕС в днешната си форма просто ще изчезне.

Направеното досега очевидно е твърде меко и недостатъчно. Едва ли ще даде резултат и най-силната предвидена по договор мярка - отнемане на правото на глас. Процедурата изглежда страшна, но не може да бъде доведена до край, понеже страните, нарушаващи правилата, могат да се защитят една друга. Новото предложение на ЕК е опит да се приложи лостът на икономическата принуда. Макар да не изглежда много елегантно, това предложение е логично - и справедливо. А за да проработи, има нужда от бърз и ефективен механизъм за приложение, така че засегнатите да не са в състояние да го блокират. Ако това не стане, резултатът пак ще е същият. Страните, подкрепящи това предложение, бързо ще превключат на по-висока скорост и ще оставят другите на спокойствие да си извършват „вътрешнополитическите реформи“. Но без благините на днешното съжителство.

Къде сме ние?

Засега България не е сред страните, които се споменават най-често покрай това противопоставяне. Ако не се броят общо взето безобидните критики в годишните доклади по европейския мониторинг, българските управляващи от години минават между капките. Понеже, за разлика от други, успешно се снишават, държат се прилично, вървят в крак с големите в Европа и не клатят лодката във времена на силни вълнения и кризи. От тях няма да чуете хули по адрес на ЕС - най-много някоя и друга силна дума за палмовото масло и „двойните стандарти“ при храните.

От друга страна обаче България по нищо не отстъпва на страните, нарушаващи правилата. Даже ги изпреварва по много от описаните по-горе показатели. Тук върховенството на закона и разделението на властите са още по-силно компрометирани, а ключови държавни институции са завладяни от частни интереси. Тук независимостта на съдебната власт и свободата на медиите са под още по-голям въпрос. Тук корупцията е още по-необезпокоявана и всепроникваща. Тук всички независими от властта са под постоянна атака, списъци на „врагове" и „предатели" висят по вестниците, а ксенофобията и омразата са част от управляващото мнозинство. Иначе и тук милиардите от ЕС се усвояват с удоволствие. България е даже още по-зависима от тях.

Досега Европа благосклонно си затваряше очите за всичко това. Но тези блажени времена изтичат. Все едно дали предложението на ЕК ще бъде прието или не - ЕС вече няма да е същият. И ако не се промени, България не я чака нищо добро.