През лятото на 2015 изключването на Гърция от еврозоната изглеждаше по-вероятно откогато и да било. Дотам не се стигна, но последиците от почти състоялия се Grexit се усещат и до днес - например под формата на действащите мерки за контрол над капиталовите потоци. Тежкото финансово положение на страната все още не е преодоляно. Нещо повече: в последно време се множат белезите за това, че сегашното правителство в Атина би могло да се провали в провеждането на възложените му реформи.

И докато едната криза тегне над страната вече осем години, сега се задава и втора. А тя е поне толкова тежка, колкото и първата: Гърция явно ще трябва да се превърне в бежански лагер на ЕС. Засега никой не е поискал това пряко, но де факто то вече е решено от някои европейски правителства. Ако т.нар. балкански маршрут на бежанците и евентуалните им резервни пътища - например през Албания или през България - останат затворени за дълго, то Гърция ще попадне в капана на миграцията.

В Турция едва една пета от сирийците живеят в бежански лагери. Мнозинството се опитва да оцелее поединично – мнозина нощуват под открито небе и разчитат единствено на милостиня. И докато Гърция е по-привлекателна за бежанците и мигрантите от Турция, вероятно ще има огромен брой хора, които са готови и занапред да плащат на каналджиите, за да ги прекарват нелегално до островите Лесбос, Кос или Хиос.

Колко са новите бежанци в Гърция?

През миналата седмица през Егейско море в Гърция пристигаха по около 2000 мигранти на ден, въпреки че македонската граница вече беше затворена. Почти цялостното затваряне на т.нар. балкански маршрут до момента не оказа сериозно сплашващо въздействие над бежанците. Откакто беше прекратена политиката на "прехвърляне" на мигрантите от граница на граница, броят на бежанците в Гърция се е увеличил с около 30 000, става ясно от официалните данни. Ако на ден продължават да пристигат по около 2000 нови мигранти, в началото на идния месец броят на новопристигналите и заклещени в Гърция бежанци ще достигне 90 000 души. За сравнение: богатата Австрия през цялата минала година е приела общо 90 000 молби за убежище и твърди, че не е в състояние повторно да преме толкова голям брой бежанци. Подобни аритметики наистина са спекулативни, защото никой не знае колко мигранти ще се отправят към Гърция през идните месеци. А и обработването на молби за убежище в Австрия е нещо съвсем различно от подслоняването на мигранти в гръцките палаткови лагери. Но все пак въпросът остава: колко голямо финансово бреме се очаква да поеме тъкмо най-слабата членка на еврозоната?

От някои европейски столици дават съвети на Гърция да отхвърля мигранти и да ги връща обратно към "сигурната трета страна" Турция. Но нека припомним по този повод, че гръцката служба по миграцията разполага с 260 чиновници! По-малко от половината от тях са деловодители, които проверяват документите на бежанците и приемат или отхвърлят молбите им за убежище. Със само 120 гръцки служители обаче ЕС трудно ще овладее най-голямото предизвикателство в своята досегашна история.

Никой в Гърция и бездруго не вярва на утешителното обещание, че сега уж наистина щял да започне процес на прехвърляне на бежанци към други държави. Решението от 2015 година за разтоварване на Гърция и Италия засега си остава само на хартия. Дори, ако противно на всички очаквания, то се осъществи, от гледна точка на Гърция няма да настъпи никакво облекчение. На пръв поглед това звучи парадоксално, но не е. Защото ако ЕС успее да увеличи броя на прехвърлените към други държави бежанци, в Гърция ще се освободи място, което неизменно ще привлече още по-голям брой нови кандидати за убежище, които искат да живеят в Европа. Високопоставен гръцки държавен служител тези дни изрази опасението, че на мястото на всеки прехвърлен другаде бежанец, през Егейско море ще пристигат по петима нови. Според него, Гърция щяла да се превърне в нещо като европейски Ливан.

Гърция би могла да стане и още по-ненадежден партньор

Какво ли ще се случи тогава, ако всички предвидени 160 000 бежанци успешно бъдат пренасочени от Италия и Гърция към други европейски държави? В случай на по-нататъшна дестабилизация на страната стотиците милиарди евро, които бяха инвестирани, за да остане Гърция в еврозоната, биха се оказали окончателно загубени. Подобни очаквания и бездруго имаше, но към евентуалните финансови загуби, които биха възродили нестабилността и на други държави от еврозоната, би се прибавил и един голям политически проблем. А имено:

Ако Гърция бъде изоставена от останалите европейци и се почувства изиграна от тях, тя със сигурност ще стане още по-ненадежден партньор, отколкото е била досега. Антиевропейските сили биха получили тласък, а дори и по-умерените не биха пропуснали да напомнят на Европа, че Атина е в състояние да блокира със своето вето европейски решения и по съвсем други въпроси.

Михаел Мартенс, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main