Ако интернет се срине глобално. Познаваме ли тези рискове?
Торстен Мак
9 май 2022
Все повече интернет, все по-бърз, по-обхватен, но и все по-уязвим. Обществото ни зависи от интернет толкова силно, че би се оказало безпомощно, ако мрежата се срине. А опасността е напълно реална, твърди Естер Паниагуа.
Реклама
Без интернет нашата цивилизация би се сринала за броени дни. В същото време нямаме защитни мерки, с които да спасим света от този хаос, предупреждава испанската журналистка Естер Паниагуа. Глобалната интернет мрежа е все по-бърза и крие все повече рискове: зачестяват кибератаките, увеличават се опасностите за потребителите, а светът като цяло става по-уязвим.
„Интернет не е създаден, за да обслужва компаниите, да управлява процеси, да се използва за търговия, да управлява критичната инфраструктура, да е платформа на държавния апарат и административните услуги – той просто не е измислен за всички тези задачи“, казва испанската журналистка Естер Паниагуа. Зависими сме от тази мрежа, както един електрически уред от наличието на ток. Какво би се случило, ако се откъснем от тази зависимост? Това разкрива Пиниагуа в книгата си „Error 404“.
„Междувременно всичко е в интернет: магазините, болниците, администрацията и нейните услуги, електрозахранването, фирмите, медиите – всички зависят от мрежата. И колкото по-дълго нямат достъп до нея, толкова по-сериозни биха били последиците, за които ние изобщо не сме подготвени“, казва авторката.
Кибератаки – особено в бившия Източен блок
Тя припомня, че за тази мрежа е достатъчен само един удар, за да се срине всичко. Например с кибератаки, като тези в Естония, където преди време бяха атакувани първо правителствените уебсайтове, а след това и банките и медиите. Или пък в Украйна през 2015 година, където кибератака причини тежък срив на електрозахранването в страната.
Особено страните от бившия Източен блок редовно стават мишена на руски кибератаки. Войната в Украйна де факто не започна преди два месеца, а още преди години – под формата на дигитална война. Мнозина сега се питат какво ли ни очаква, след като знаем, че именно руснаците стояха зад атаката срещу украинската електропреносна мрежа от 2015 година, казва Паниагуа.
Правителствата обаче също могат да дръпнат шалтера, както демонстрира в началото на годината автократичният режим в Казахстан, който по този начин реши да задуши още в зародиш протестите на опозицията. Друг пример е Индия през 2019 година.
Друг проблем представлява това, че глобалната мрежа, която първоначално беше напълно децентрализирана, се контролира от все по-малко концерни. Сега през 5 фирми преминават 80 процента от целия интернет трафик. И една грешка може да отреже достъпа на много хора – какъвто беше случаят с Фейсбук, когато 20 на сто от потребителите на платформата бяха офлайн в продължение на часове.
„Вече имаме достатъчно примери за сривове, които, макар да не са били глобални, все пак са причинявали огромни щети. Такъв световен срив може да се случи по всяко време – още утре, след пет или след 10 години. И само ако имаме голям късмет, това няма да се случи никога“, казва по този повод авторката на „Error 404“.
Лошо защитени общества
Днешните общества са зависими от интернет, допълва тя. Глобалната мрежа е нашата пътна артерия, а тя е лошо защитена. Затова трябва да се инвестират повече средства в киберзащита, казва испанската журналистка. „Нито една държава не е защитена. Просто ние омрежихме всичко, без да сме мислили едновременно и за адекватна защита, защото това беше достатъчно ефективно и най-вече – по-евтино“, добавя Естер Паниагуа.
Тя дава пример и с кибератаката срещу германския Бундестаг преди няколко години, както и с опитите за въздействие върху избирателите в САЩ или атаките срещу важна инфраструктура. „Време е за някакъв вид НАТО за интернет“, твърди още тя.
„Нуждаем се от алианс на демокрациите. САЩ и ЕС трябва да го оглавят и да се обединят под един общ чадър на сигурност. Също и за да можем да се подсигурим срещу бъдещи посегателства от страни с авторитарни режими като Китай и Русия. Тяхната представа за интернет не се покрива с нашата. Ние не искаме цензура, а свобода“, посочва още Паниагуа.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Най-новата епидемия - кибератаките
В Германия беше задържан 20-годишен хакер, за когото се предполага, че е огласил лични данни на близо 1000 души - политици, журналисти и публични фигури. Светът все по-често боледува от тази нова епидемия.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Kumm
Искате да пишете лично на Меркел? Няма проблем!
В края на декември 2018 в социалната мрежа Тиутър бяха публикувани лични данни, снимки, кореспонденция и документи на стотици известни германци. Там се появиха дори електронният адрес и факс-номерът на канцлерката Ангела Меркел, плюс няколко нейни писма. Сред огласените информации нямаше държавни или служебни тайни, но въпреки това нанесената вреда е огромна.
Снимка: picture alliance/dpa/W. Kumm
Хакери слагат ръка на енергийния шалтер
През лятото на 2018 хакерската група Energetic Bear атакува енергийните мрежи в САЩ и Германия. Според американските тайни служби, хакерите се добрали до самия "шалтер", с който може да се включва и изключва цялата енергийна система. В Германия те проникнали в мрежите само на няколко компании, след което службите за сигурност овладели ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Stratenschulte
Дългата ръка на зловещото ГРУ
През юли 2018 година Министерството на правосъдието на САЩ обвини 12 руснаци в опит за намеса в американските президентски избори през 2016. Следствието твърди, че сътрудници на Главното разузнавателно управление на руската армия (ГРУ) са проникнали в компютърните системи на Демократическата партия и на предизборния щаб на Хилари Клинтън.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Lo Scalzo
Атаки срещу държавни и частни компании
Тайните служби на САЩ, Великобритания и Австралия през 2018 година на няколко пъти обвиняваха руски хакери заради масирани атаки срещу държавни структури и частни компании. Според обвиненията, хакерите се опитали да заграбят интелектуална собственост и да овладеят мрежите на своите жертви.
Снимка: Imago/T. Trutschel
Кибератаката на столетието
На 12 май 2017 десетки хиляди компютри в 74 държави станаха жертва на небивала по мащабите си компютърна атака. Вирусът WannaCry блокира компютрите, а хакерите поискаха откуп в биткойни по 300 долара на компютър, за да вдигнат блокадата. Най-засегнати бяха медицински институции във Великобритания, германските железници, компютрите на руското МвнР, а също така Испания, Индия и други страни.
Снимка: picture-alliance/dpa/P. Götzelt
Вируси с нежни имена
През юни 2017 година по цял свят беше регистрирана мощна атака от вирус на име Petya.A. Вирусът парализира сървърите на украинското правителство, на националната поща и на киевското метро. Той засегна и редица компании в Русия, Германия, Великобритания, Дания, Холандия и САЩ. И до днес не е известно кой стои зад тази атака.
Снимка: DW/M. von Hein
Хакери с московско работно време
През май 2015 година хакери проникнаха във вътрешната компютърна система на Бундестага с помощта на т.нар. "троянски кон". Специалистите откриха следи от известната хакерска група АРТ28, за която се смята, че е свързана с Русия. В полза на това предположение говорят и някои рускоезични настройки във вируса, както и фактът, че атаката беше проведена в часове, когато в Москва се работи.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Kumm
Руски "мечки" върлуват в САЩ?
По време на предизборната борба в САЩ хакери на два пъти проникнаха в сървърите на Демократическата партия и на кандидатката ѝ Хилари Клинтън. Американските тайни служби и експертите установиха, че през лятото на 2015 в атаките е участвала групата Cozy Bear, а през пролетта на 2016 - Fancy Bear. Според американското разузнаване, атаките са имали благословията на високопоставени руски служители.
Снимка: Reuters/B. Snyder
Кой ще се закачи на рибарската кукичка?
През май 2016 година стана известно, че централата на германския ХДС (партията на Ангела Меркел) също е била обект на хакерско нападение. Специалистите твърдят, че хакерите от Cozy Bear са се опитали да влязат в базата данни на ХДС чрез "фишинг" - създаване на фалшив двойник на уеб страницата и пренасочване към него на потенциални жертви.
Снимка: Imago/Reporters
Допинговият удар
През септември 2016 година Световната антидопингова агенция WADA съобщи за хакерско проникване в нейната база данни. Групата Fancy Bear разпространи в мрежата списък на спортисти, на които WADA е разрешила да използват за лечение определени препарати от забранителната листа. Сред тези спортисти бяха американските тенисистки Серина и Винъс Уилямс и гимнастичката Симон Байлс.
Снимка: picture-alliance/ dpa/dpaweb
Да проникнеш в 500 милиона акаунта
През февруари 2017 година Министерството на правосъдието на САЩ повдигна обвинения срещу двама офицери от руската тайна служба ФСБ заради хакването на над 500 милиона акаунта в Yahoo. Според обвинението, руските агенти са наели двама хакери, сред чиито жертви са се оказали руски журналисти, правителствени чиновници от Русия и САЩ и милиони други хора.