"Един пациент с твърде завишени стойности на калций в кръвта почина след три дни, защото лекарството, което можеше да го спаси, не беше налично в нашата болница. А доставката щеше да отнеме цели три седмици", разказва млада невроложка от Букурещ пред Марко Босарт, репортер на швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Освен това заради лошата хигиена в болницата често се стигало до инфекции, а част от пациентите били настанени в коридора, тъй като отделението било препълнено, споделя още 27-годишната медичка, която желае да остане анонимна, тъй като се страхува от конфликт с ръководството на болницата. "Това, което описва младата лекарка, приляга по-скоро на страните от т.нар. Трети свят. Само че в случая става дума за държава, която вече 10 години е част от Европейския съюз", пише швейцарският журналист.

Обезкървяване

Невроложката, с която е разговарял, вече крои планове да напусне Румъния. По време на следването си била твърдо убедена, че ще остане да работи в родината си. Впоследствие обаче променила мнението си - подобно на хиляди други млади румънски лекари. Над една трета от бившите ѝ състуденти вече работят в Германия, Великобритания, Франция, САЩ или Австралия. В тази връзка НЦЦ цитира изследване на датския университет Орхус, според което около 14 000 румънски лекари са напуснали родината си между 2007 и 2014 година. Но бягат не само лекарите - Румъния напускат и все повече медицински сестри и болногледачи.

Масовата емиграция на лекари буквално обезкървява здравната система на втората по бедност страна в ЕС (след България), пише по-нататък репортерът на НЦЦ, като уточнява, че недостигът на медицински персонал се усеща особено силно в селските райони. За час при специалист се чака с месеци, а в много от румънските болници половината лекарски места си стоят незаети.

При това румънските лекари бягат не само заради лошото заплащане, се казва по-нататък в репортажа на НЦЦ. Голям проблем представляват и лошите трудови условия в обществените болници. "Много от хирурзите се виждат принудени сами да закупуват медикаменти и медицински инструменти", разказва един 29-годишен лекар, който също желае да остане анонимен. И добавя: "Ако искам да напредна в професията си, трябва да се махна от Румъния, защото много от утвърдените по света методи на лечение изобщо не се прилагат тук".

Швейцарският журналист е разговарял и с румънския гинеколог Йосиф Никулеску, който е напуснал Румъния още в началото на 1990-те. В Южна Африка се издигнал до главен лекар, а по-късно се преместил в Германия, където заедно със съпругата си отворил частен кабинет. Ако в Румъния нямаше частен медицински сектор, още повече лекари щяха да са избягали, твърди Никулеску и обяснява, че в частните клиники лекарите с опит печелят между 3000 и 4000 евро на месец, което е пет пъти повече в сравнение със заплатите на колегите им в държавните болници.

"Много от главните лекари се държат като феодали"

Никулеску разказва и друго: "Много от главните лекари в румънските държавни болници се държат като феодали, а при назначаването на нов персонал се съобразяват най-вече с партийно-политическите критерии". Освен това, казва гинекологът, законите са такива, че на практика затрудняват ефикасното усвояване на средствата в здравеопазването. Така например акушерките не получават договори със здравните каси. "Нищо чудно тогава, че в Румъния толкова много бебета се раждат с Цезарово сечение", посочва Никулеску и отбелязва, че на всичко отгоре процентът на смъртност при новородените е сравнително висок.

Впрочем, смъртността е висока не само сред новородените. Според изследване на Евростат, в никоя друга страна от ЕС не се стига до толкова много предотвратими смъртни случаи.