Коментар на Керстен Книп:

През последните години в Йордания се наблюдава едно малко чудо. Малката пустинна държава е заобиколена от всички страни от война и терор: на север се намира разкъсаната от войни Сирия, на изток - събуждащият се след десетилетна анархия Ирак, на югоизток - Саудитска Арабия, която дълги години, а може би и до днес, си остава най-големият световен износител на отровен религиозен екстремизъм. На Запад гори близкоизточният конфликт между Израел и палестинците, който е най-мощният ускорител на масови протести в целия арабски свят. А на северозапад се намира Ливан - средище на направляваното от Иран движение Хизбула. И двете сили са решени да прокарват своите интереси в региона с цената на нови напрежения.

Всички изброени огнища на размирици не възпламениха ситуацията в Йордания. Те повлияха единствено на едно малобройно, но радикално малцинство, което симпатизира на т.нар. "Ислямска държава".

Болшинството йорданци не пожелаха да бъдат инструментализирани в името на различни политически и идеологически страсти. По време на посещението си в Йордания през април тази година германският външен министър Хайко Маас дори нарече страната "Глас на разума в Близкия и Среден Изток".

Протест срещу икономическата политика 

Сега обаче гражданите на Йордания излязоха на протест, подгонени от една крайно убедителна и уважителна причина: те настояват страната да запази поне сегашното си ниво на икономическо развитие. А то е застрашено - не на последно място и от някои условия, които МВФ постави за отпускането на кредит на тази страдаща от хроничен недоимък страна. Въпросните условия предвиждат увеличение на данък общ доход (ДОД) с пет процента за всички годишни доходи, надвишаващи 11 000 евро. Предвидено е и увеличение на корпоративния данък. Още в началото на 2018 пък бе увеличен данък добавена стойност (ДДС), а държавните субсидии за хляба бяха отменени. Огромно повишение има и на цените на основните хранителни продукти. Това развитие удря основно по джоба на бедните йорданци и на тези от средното съсловие.

Тъкмо те сега излизат на протест. И то далеч по-масово, отколкото през 2011 - в годината на т.нар. Арабска пролет. За разлика от тогава, днес исканията на демонстрантите засега са чисто икономически и политически: така например те настояват за по-голяма ефективност и прозрачност в работата на администрацията, както и за пресичане на корупцията.

НЕ на популистките игрички!

Гражданите на Йордания успяват и до днес да запазят своя достоен за възхищение прагматизъм - който, освен всичко останало, им помага да спасят и държавата си от разпадане. Съществен принос за това има и мъдрата политика на краля, който неизменно се опитва да намери баланс на интересите.

Това, само по себе си, е достатъчна причина за Запада да окаже на страната цялата помощ, на която е способен. Защото ако и в Аман се разклати политическата стабилност, последиците от това ще бъдат изключително тежки и ще се усетят далеч извън пределите на Близкия Изток. Не бива да се забравя, че в момента в Йордания са подслонени над един милион сирийски бежанци. Евентуален срив на страната би изправил и целия ЕС пред тежко изпитание.

Ангажиментът в полза на Йордания е крайно наложителен и поради друга причина: населението на тази страна стоически вярва в доброто бъдеще, независимо от всевъзможните трудности, пред които е изправено.

Тъкмо това е и причината, поради която то отказва да бъде впрегнато в името на чужди религиозни и етнически каузи, от които популистите в съседните страни търсят лични изгоди. Така населението на Йордания дава личен принос за превръщането на страната в пример за успешно развиваща се държава в арабския свят. Ако този пример се срине, голяма част от арабите биха могли да се откажат от повелите на политическия разум - с необозрими последици и за Европа, която в днешните глобализирани времена вече е непосредствен съсед на арабския регион.

***
Вижте и нашето видео (от 2015) за бежанците в Йордания: