Отскоро Япония е сред водещите сили в тениса. След като на финала на "Австралия оупън" Наоми Осака победи чехкинята Петра Китова, 21-годишната японка оглави световната ранглиста. Никога досега в историята на този спорт японски тенисист не е ставал номер едно.

За Япония този спортен триумф има голямо патриотично значение, защото напоследък страната изгуби водещата си позиция в редица сфери, като електрониката, например, или в традиционния японски спорт сумо, където монголците отдавна вече доминират. От друга страна Япония се готви за домакинството на Олимпиадата в Токио през 2020 и един световен успех на японски спортист идва тъкмо навреме. 

Едва ли обаче щеше толкова много да се шуми около Наоми Осака, ако тя беше останала "само" втора в ранглистата - въпреки че и тогава тя пак щеше да е най-добрата японска тенисистка на всички времена. Тогава така силно привързаните към традициите японци сигурно щяха да ѝ намерят някои кусури. Например това, че тя дава интервютата си почти само на английски език, понеже японският не ѝ е толкова силен. Или пък това, че всъщност е половин японка - баща ѝ е от Хаити, а майка ѝ е японка. 

Кога си японец? 

В Япония, където под два процента от населението притежава чужди паспорти, е наложена една по-особена представа за това кой и кога може да бъде наричан японец. Тази представа е свързана с японското хомогенно общество, в което повечето негови представители следват едни и същи норми, мислят по сходен начин и имат сходна външност. Наистина, всеки японец знае, че както хората от Окинава в южната част на страната, така и тези в Аину на север имат свои собствени култури - поне до края на 19 век, когато Япония анексира тези области. На строгите японски критерии не отговаря всъщност и корейската общност, която населява тези земи още по времето на Японската империя, просъществувала до 1945 година. Но пък нали точно заради това Япония е смятана за едно хармонично и сигурно общество - защото е хомогенна страна.

Външността обаче може да се превърне в проблем. Не единственият, но най-известният случай напоследък е Ариана Миямото, която през 2015 година спечели титлата Мис Япония. На конкурс, в който почти всичко се свежда до външността, тъмнокожата Миямото, родена в семейството на американец и японка, беше критикувана тъкмо заради онова, което всъщност ѝ донесе титлата - своята външност. "Как може на някаква полуяпонка да се дава титлата Мис Япония", написа в Туитър един потребител. Впоследствие, когато Миямото участва в конкурса Мис Свят и не успя да го спечели, но все пак влезе сред 10-те най-големи красавици в света, прочетохме следното в мрежите: "Неприятно е тъкмо тя да представя Япония." Самата Миямото сподели, че чуждестранните медии са проявили много по-голям интерес към нея, отколкото японските.

Ново лице или промяна?

И при Наоми Осака цветът на кожата очевидно се възприема като проблем. Родителите ѝ отрано решават, че на международни турнири тя ще участва като японска състезателка. И тъй като Наоми бързо печели първите си успехи, спонсорите проявяват интерес към нея. Например производителят на макарони Нисин, който отскоро я използва за рекламните си кампании. В анимираното клипче стратезите на компанията явно доста са "изсветлили" кожата на Осака, за да изглежда "повече японка".

"Занапред ще трябва първо да ме питат дали желая това", казва Осака по този повод. За нея случаят е приключен, но за Япония дебатът тепърва предстои. Все пак в края на миналата седмица финалите на откритото първенство на Австралия бяха гледани от 32 процента от японците - най-високата зрителска квота за годината.

Сега вече от самата тенисистка зависи дали ще се възползва от външността си, за да демонстрира на японското общество, че и една уж хомогенна страна в действителност е обречена на многообразие. А без него, Япония едва ли щеше да стане номер едно в женския тенис.