Решат ли двама великани да премерят сили, дълго време на мястото на схватката им трева не никне. Наблюдаващите отстрани могат единствено да се надяват дуелът на гигантите да се размине само със стъпкана трева и без други, по-сериозни опустошения. 

Световната история е един дълъг процес на промени. Но днес сякаш всичко се случва много по-бързо. Белег за това са гръмкостта и енергията на сегашния американски президент, с които той се противопоставя на всяка една промяна, която би могла да бъде в ущърб на неговата страна. И изглежда срещу Доналд Тръмп не помага никаква аргументация, стъпваща върху историческия опит. Той дори не се замисля дали не е по-разумно да направляваш промяната вместо да я отхвърлиш незабавно.

Когато никой не отстъпва

Тръмп обаче не е единственият, който се държи по този начин - примери за подобно поведение има достатъчно както в историята, така и в настоящето. Една велика сила, която се чувства предизвикана, се стреми най-вече към това да защити своята хегемония, а не към създаването на нов световен ред, стъпващ върху консенсуса и баланса на интересите. При Тръмп това се изразява с мотото "Америка на първо място" или "Да направим Америка отново велика".

Неговият опонент не му отстъпва по нищо. 40 години след като Китай започна да се отваря икономически към света, държавният и партиен ръководител Си Дзинпин се отклони от курса на външнополитическа сдържаност, предначертан от бащите на китайските икономически реформи. А една сила, която усеща, че нещата се развиват благоприятно за нея, не е склонна да прави никакви компромиси, а по-скоро бърза. В Китай смятат, че прекалено дълго време - повече от 100 години - конците са дърпали други, чужди сили. И сега пред тях най-после изплува големият шанс да наложат отново онова, което Пекин възприема като "нормално състояние". Защо тогава да чакат?

Днес светът е изправен пред две велики сили, всяка от които смята, че има право. И всяка от които е твърдо решена да се наложи. И двете разполагат със средствата за това. Повече от ясно е, че конфликтите помежду им са препрограмирани. И от изложените от двете страни аргументи по време на наскоро провелия се Азиатско-тихоокеански икономически форум става пределно ясно, че както САЩ, така и Китай смятат, че са прави.

Разбира се, че е вярно (както казва Китай), че метежната търговска политика на американското правителство представлява сериозна опасност за световната икономика, както и това, че накрая всички ще се окажат губещи. Но е вярно и друго (както твърди не само Америка): че от дълго време Китай е зает с това да извлича ползи и изгоди само за себе си. Тръмп обича да нарича това "толкова несправедливо". Европейският едър капиталист от края на 19-и век би завидял на сегашната китайска външнотърговска и кредитна политика. И ако сега китайското правителство се прави на учудено защо (вече) не всички се радват на неговите добрини, това означава, че то не разбира много от нещата.

Но още по-учудващо е как останалата част от света реагира на дуела на двамата гиганти. Тъкмо бизнесът, който сега с право се оплаква, че е ощетен заради поведението на Китай, в продължение на десетилетия се възмущаваше, когато някой се осмеляваше да разкритикува "партньора" Китай. Изведнъж вече всички проумяха, че Китай не може да не се почувства окрилен и окуражен от толкова много, извършени от него добрини. Защо обаче чак сега стигаме до това прозрение?

Всички могат да пострадат

Зад това се крие опасността от един наистина сериозен проблем. Ако двамата великани не успеят да решат спора си мирно и без много поражения, ще стане много напечено - за всички. Пита се обаче кой ли би имал волята, силата и успешната рецепта, за да ги вразуми? В края на тази седмица в Аржентина ще се проведе срещата на Г-20. И е много вероятно повечето от участниците във форума да са заети основно с това да не допуснат да попаднат под краката на двамата боричкащи се великани. А ако ситуацията ескалира, после всички ще твърдят в един глас, че не са искали да се стига дотам. Сякаш човечеството забелязва, че е поело курс към неизбежна катастрофа малко преди самия сблъсък, т.е. когато вече е станало твърде късно. 

Шансовете за някаква положителна изненада са твърде малки: първо, защото Доналд Тръмп се намира в една безкрайна предизборна кампания; и второ, защото Си Дзинпин, държащ цялата власт в Пекин, не може да си позволи да изглежда като по-слабия противник.  

 

Петер Щурм

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main