Коментар на Ясен Бояджиев:

Месеци наред общественото внимание е съсредоточено върху промените в Конституцията. В края на краищата те бяха отложени - заради съпротива, политически пазарлъци и предстоящите избори. И макар и минали на първо четене, окончателното им приемане без повече компромиси, които биха ги обезсилили и обезсмислили, все още е под въпрос. Новите текстове в Конституцията пък означават само възможност за цялостна промяна в модела на управление на съдебната система. За да бъде използвана тази възможност, ще са нужни и промени в Закона за съдебната власт. А те още дори не са внесени като проект и битката за тях ще е не по-малко ожесточена. Тя тепърва предстои.

Старата и новата роля на Инспектората

Преди всичко това, обаче, Народното събрание трябва да направи избор, който всъщност представлява първата практическа (а не „на книга”) стъпка в съдебната реформа – да излъчи новия състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Този орган бе създаден с предишните промени в Конституцията през 2007 година под натиска на Европейската комисия, но така и не успя да оправдае очакванията. С непоследователността и избирателния си подход, с превръщането си на моменти в инструмент за саморазправа с неудобни магистрати той си остана само една от безкрайната поредица имитации на реформа, не смутител, а крепител на статуквото и част от него. Причина за това донякъде са и правомощията му, ограничени засега главно до проверки по администрирането на делата и сроковете за тяхното разглеждане.

Промените в Конституцията обаче разширяват значително тези правомощия и отреждат на съдебния Инспекторат качествено нова роля. Той ще трябва да „прави проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите". Предвижда се след това Законът за съдебната власт да конкретизира тези правомощия, като снабди Инспектората с много по-силни и ефективни конкретни инструменти за изпълнение на новата му роля.

Защо е важен предстоящият избор?

С две думи, ролята му е на гарант за интегритета на магистратите, на филтър за корупционните практики и зависимостите в съда и прокуратурата, който трябва да прочисти системата от „гнилите ябълки” и същевременно да я освободи от генерираното в момента от нея огромно обществено недоверие.

От друга страна, съществува рискът тази институция, избрана от най-силно политизирания орган - парламента - с мнозинство от две трети, да застраши независимостта на магистратите да решават делата по съвест и по закон.

Заради всичко това изборът, пред който е изправено Народното събрание, е изключително важен. Изключително важно е първата практическа стъпка в съдебната реформа да не се окаже „на криво”. Каквито и текстове да бъдат приети в Конституцията и закона, с каквито и очаквания да бъде натоварен новият съдебен Инспекторат, ще е без значение, ако в него не бъдат избрани подходящите хора, ако самите те не отговарят на най-високите и строги критерии за професионализъм, нравственост и независимост.

Готов ли е парламентът за тази отговорност?

Досегашният опит на българския парламент (не само и не толкова на сегашния му състав) в подобни ситуации не е окуражаващ. Процедурата, предвидена за излъчването на новите 10 съдебни инспектори, на пръв поглед изглежда публична. В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки номиниран представя писмена концепция и декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването му. После неправителствени организации и представители на академичните среди могат да представят становища за кандидатите и въпроси към тях. Следва изслушване в специална комисия, която изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите и предлага или не на НС да ги обсъди и гласува. Гласуването е за всеки поотделно. Изборът става с квалифицирано мнозинство.

Първоначално определеният срок за номинации изтичаше точно днес. В последния момент обаче той бе удължен до 10 ноември с цел „да има повече време за подготовка на номинациите и изборът на инспекторите да не съвпадне с предизборната кампания”. Което вероятно е за добро.

Тази процедура обаче е прилагана и по-рано и резултатите от нея са противоречиви. Частично положителният пример е изборът на Главен съдебен инспектор. Днешният парламент се съобрази с мнението на съдийската гилдия, като прие предложените от нея две кандидатури. Но в крайна сметка измежду тях избра по-компромисната и отхвърли по-радикалната във възгледите си за нужните реформи.

Крайно отрицателният пример е пред очите на всички – действащият Висш съдебен съвет, избран от Народното събрание, в което мнозинство имаше най-голямата измежду днешните управляващи партии. Тогава партиите се договориха тайно и предварително си разпределиха местата в съвета на квотен принцип, превръщайки публичността във формална привидност. Истинските мотиви за избора им си останаха скрити. Както се оказа впоследствие, те едва ли са имали нещо общо с обществения интерес.

Излъчваните засега от парламента сигнали говорят, че партиите се готвят да повторят същия подход, като се пазарят за разпределение на местата в Инспектората още преди да са известни кандидатите за тях. Тъй че, има всички шансове органът, на който се възлагат толкова надежди, да се напълни със зависими партийни храненици и политически марионетки. Ако това стане, цялата съдебна реформа ще бъде предварително минирана и обезсмислена.