България заема 74-то място в индекса за възприятие на корупцията на "Трансперънси интернешънъл" за 2019 година. Далеч пред нея е Полша, изпреварват я дори държави като Румъния и Унгария. Защо?

Това не е новина за мен. Ние сме на последните места в тази класация през последните седем години с изключение на една, в която Гърция ни измести от последното място. Обществото съвсем пасивно констатира за пореден път една диагноза на тежко хронично заболяване, което води след себе си всички актуални, а и бъдещи негативи. Най-отдавна съществуващата причина, според мен, е традиционна склонност на българина да се капсулира като се отказва от почти всякаква обществена активност. Социолозите трябва да кажат, но смятам, че се върви към едно увеличаване на апатията.

Привикнали ли сме към корупцията, значи. На това ли се дължи апатията, за която говорите?

За обикновения човек това произлиза от липсата на перспектива и визия за нещо по-добро. Това е агрегатното състояние на обществото още от последните години на управлението на Тодор Живков. Тогава почти всички виждаха и разбираха какво и защо се случва, но нямаше достатъчно свободни гласове и действия, които да изместят обществото от това състояние на агония. За щастие имаше един момент, когато падането на тази система отвори пространство за оптимизъм и надежда. Но ние вече сме много далеч от този период. Българинът просто не вярва, че нещо зависи от него.

Кризата в Перник, която преплита в себе си и корупция на различни нива, успя ли да консолидира някакво гражданско недоволство?

Винаги подобни сътресения водят до някакво пропукване и наченки на пробуждане. Но аз си мисля, че това ще мине и ще замине. Тази криза вероятно ще бъде преодоляна с мерките, които се взимат. Те не се дължат на далновидността и загрижеността на тези, които управляват държавата, а на експерти, които знаят как да се направи този байпас и да се осигури вода за измъчените хора. Не вярвам, че е дошъл моментът, в който подобни сътресения могат да доведат до нещо повече. Това е един елемент в процеса на натрупване. Трудно е да се каже кога този процес ще доведе до качествено състояние. Съвсем умишлено и при това с угодническото взимане на завоя от повечето големи медии се измести проблематиката към това колко активно действат правителството и институциите. Пусна се в казана с катран Нено Димов, който безспорно има вина, но със сигурност не е единственият виновен. Това доведе до появата на типично български реакции в обществото, които сме наблюдавали и преди в историята, когато умели политици са намирали начин да изпуснат парата. Изпуснахме парата и какво от това? Убеден съм, че просто беше търсена и намерена една достатъчна за обществото изкупителна жертва. Нено Димов нито е член на ръководството на голяма парламентарно представена партия, нито има зад гърба си някакво голямо лоби. Общо взето той е доста беззащитен и затова беше „накиснат", за да си измият ръцете и да се приключи с тази сага за вината.

Как работи Антикорупционният фонд в тези условия?

Антикорупционният фонд работи по видими публични източници, търговски регистри, имотни регистри, публикации. Ние имаме мрежа от хора, които подават сигнали от различните райони на страната, както и от различни сектори на икономиката. Най-големият проблем е, че получава ежедневно много сигнали, но в момента, в който трябва тези хора да застанат с името си и да дадат официално показание, обикновено се покриват. Повечето съвсем недвусмислено дават да се разбере, че ги е страх. Това са малко по-будни хора, които вярват, че нещо може да се промени, но те са в кюпа с преобладаващото мнозинство от българи, които не вярват. Дефицитът на справедливост е най-голямата болест на това общество. Няма нищо по-страшно от това известно време хората да вярват, след което да им отнемеш тази вяра.

Можете ли да довършите изречението: ако нямаше корупция, България щеше да …

…e по-добре от Дания. Независимо от всичко, което казах до момента за смачкания и апатичен човек, българинът има много голям потенциал. Той има способността бързо да се самоорганизира. Всичко това, което се прави в частния сектор от хората, които не са ползвали кървави пари, го доказва. Доказва го и съществуването на организации в неправителствения сектор, които за щастие стават все по-ефикасни. Те се интегрират и си сътрудничат все повече. Българските емигранти са най-големият инвеститор в нашата икономиката. Фактът, че те по правило успяват да се реализират в чужбина, отговаря съвсем категорично на въпроса. Трябва да се прескочи една критична маса и да се преодолее егоистичното отношение на уплашените и мислещи само за хладилника и отопление родители, тъй като пасивността унищожава бъдещето на децата им.