На 7 април 1933 година, само няколко седмици след като Хитлер идва на власт, в Берлин се провежда заседание на правителството, на което външният министър Константин фон Нойрат с безпокойство съобщава, че поляците си играят с мисълта да започнат превантивна война. Министърът описва ситуацията като много напрегната и препоръчва да се избягват всякакви провокации от германска страна. По същата тема се провежда и второ заседание на кабинета - в края на април същата година.

Имало ли е наистина планове за превантивна война? И наистина ли Полша е страната, която първа осъзнава опасността и предприема опити да организира останалите европейци за съвместна акция срещу режима в Германия? - пита "Франкфуртер Алгемaйне Зонтагсцайтунг" в обширна публикация, която обобщаваме тук.

Планът на Пилсудски

В онези години начело на Полша стои маршал Йозеф Пилсудски - социалист по убеждение и може би най-значимият полски държавник на 20 век, пише германското издание. В късните си години Пилсудски определено не се държи като безупречен демократ - разочарован е от демокрацията и нейните практики, подобно на мнозина поляци и европейци по онова време. Но също както много от своите сънародници, той усеща, че се задават големи беди - предимно откъм големите съседи Германия и СССР.

Още Ваймарската република поставя под въпрос западната граница на Полша, а през 1932 година предприема опити да възстанови „военното равноправие“ на демилитаризираната след Първата световна война Германия. (Ползите от това извлича в крайна сметка не друг, а Хитлер.) През същата 1932 година Полша се опитва чрез демонстрации на военна сила в Свободния град Данциг (Гданск) да посплаши правителството на Германския райх.

Веднага след възкачването си на канцлерския пост, Хитлер атакува "несправедливата" западна граница на Полша. Непосредствено след това Пилсудски разпорежда подсилване на полския гарнизон в Данциг - действие, което по това време е било противозаконно. След протести от страна на западните сили Пилсудски е принуден да даде на заден ход. Но всичко това е само димна завеса, зад която се разиграва нещо друго. Нещо, което по-късно е наречено „План за превантивна война“.

Старият революционер и конспиратор Пилсудски не се доверява на официалната дипломация. Предпочита да изпраща лични пратеници, особено когато става дума за парливи теми. Пилсудски залага на тази тактика и в седмиците след идването на Хитлер на власт. Болеслав Виенява, някогашен сподвижник на маршала, заминава през март 1933 за Париж, където се провежда среща на ветераните от Първата световна война. В онези години Франция е все пак най-важната съюзничка на Полша - и двете държави имат основания да се страхуват от германския ревизионизъм.

Генерал Виенява, който не е единственият емисар по този въпрос, но несъмнено най-важният, излага пред французите следните мисли: опасността, идваща от германците, все повече се увеличава и затова трябва да бъде задушена още в зародиш. И още: тъй като се опитва да милитаризира страната, Хитлер трябва ултимативно да бъде призован да прекрати този процес. Ако откаже, Полша трябва да окупира германските земи по източната граница, а Франция - Рейнската област, която по силата на Версайския договор е демилитаризирана.

В Полша очевидно са смятали, че това ще направи Хитлер по-отстъпчив. Или че дори ще го свали от власт. Както пише „Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг“, подобни представи не са били необичайни за онова време, след като последните войски на Антантата напускат Рейнската област едва през 1930 година.

През април 1933 за Франция заминава втори екип полски пратеници, но Париж дава ясно да се разбере, че предпочита да се държи настрана от нови "авантюри". Лондон е дори още по-категоричен.

Чехите пък, чиито отношения с поляците са по онова време доста обтегнати, се разбъбрили пред Берлин. Среди, близки до чешкия президент, издали на германците, че Полша сериозно обмисля да проведе „превантивна военна акция по германската източна граница“. Именно така е записано в няколко германски документи от онези години.

Краят

Дали една такава акция е можела да се увенчае с успех? - пита германското издание и дава следния отговор: Със сигурност може да се твърди, че през 1933 година Франция и Полша са щели лесно да се справят със силно отслабената Германия и нейната демилитаризирана Рейнска област. След войната обаче водещи френски политици отричат да са знаели нещо за полския план. В същото време още през 1933 година дипломати в различни европейски столици съобщават, че активно се разпространяват идеи за акция срещу Германския райх. Но както обяснява полският историк Марек Корнат, няма нищо по-трудно от това да обясниш на обществеността, че искаш да започнеш война, за да предотвратиш евентуална бъдеща война срещу самия теб.

В крайна сметка Пилсудски осъзнава, че намеренията му срещат сериозна съпротива. А страната му се оказва притисната между Хитлер и Сталин, които усилено се въоръжават. Затова още през 1933 Пилсудски се обръща на 180 градуса и започва да сондира почвата в Берлин. В резултат през януари 1934 е сключен германско-полският пакт за ненападение. Още през 1932 година Полша подписва подобен пакт и със СССР. Оттук нататък Пилсудски залага на нова тактика - да балансира между двамата диктатори. Негови са следните думи: "С тези два пакта седим върху два стола". Но идва 1939, когато Хитлер и Сталин изненадващо сключват пакт, с който се споразумяват да си поделят шест източноевропейски държави. Така от двата стола Полша пада право на земята.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия. От нея ще научите какво са казвали за Хитлер майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове.