Коментар от Полина Паунова:

По-малко от седмица след изборите ситуацията в България поне на пръв поглед изглежда много по-различна от това, което имахме в края на втория кабинет на Борисов. Да, ГЕРБ запази мястото си на първа политическа сила, но БСП удвои резултата си. Премерено в абсолютен брой гласове, патриотите и ДПС се провалиха, но ключът за следващото управление е сякаш именно в техните ръце (и най-вече в тези на националистите). В новото Народно събрание няма да има представител на десницата, на демократичната общност или както и да се нарича модерният, градски човек. Затова пък в парламента място намери поредният скъп проект (в съвсем буквален смисъл), като няма особено значение дали ще е на Яне Янев, на Николай Бареков или на Веселин Марешки - неговата функция е да бъде “банка за гласове”, когато депутатите от мнозинството не достигат за едно или друго гласуване.

Аритметика на властта

Така по всички външни белези новият парламент изглежда по-различен от предходния. Най-малкото защото чисто аритметично единствено ГЕРБ може да състави официална коалиция само с един партньор. Гласовете на Борисов и националистите ще бъдат най-вероятно 122. Но подобна конструкция, без Марешки или ДПС, не просто изглежда нестабилна - тя няма да може да осигурява нормалната работа на Народното събрание. Нещо повече дори: за да бъде запазена, тази коалиция може официално да закичи на ревера си Марешки, като всъщност доста често ще трябва да посяга към подкрепата на ДПС. Борисов не би имал проблем да изпълнява прищевките на онзи модел, познат като “КОЙ”, но исканията на националисти и на партийци-бизнесмени много биха затруднили обществения разказ за “проевропейскостта” на ГЕРБ. И докато при Борисов коалицията изглежда трудна, при БСП тя е направо невъзможна, защото и формално, и неформално Корнелия Нинова ще трябва да разчита както на националистите, така и на ДПС.

Заради всичко това в първите дни след вота движенията в бъдещия парламент изглеждаха силно ограничени. Но ето, че националистът Валери Симеонов излезе с екзотично предложение, което, по думите му, самият той е лансирал още през 2014 година при съставянето на предходното правителство - широка ляво-дясна коалиция с патриотичен скрепителен елемент.

Темата набързо обхвана първите страници на вестниците, а самият Симеонов обиколи всички телевизии, откъдето лансира идеята си. Представи и аритметиката: ГЕРБ, БСП и патриотите биха имали над 200 парламентарни гласа, което на практика ще остави следващото управление без опозиция. Според Симеонов, тази конструкция била “единственият стабилен” вариант, защото иначе страната вървяла към сценария “Орешарски”, когато парламентарното мнозинство се крепеше само на един глас. По неговите думи, подобно управление можело да се нарича коалиция, а можело да бъде представено и с друго име, ако БСП и ГЕРБ се притеснявали да застанат заедно. Тоест, националистът дори не скри възможността да се търси “опаковка”, тъй като двете големи партии добре знаят, че със сигурност ще понесат негативи от широк формат помежду им.

Тихото съгласие

На пръв поглед изглежда, че Борисов и Нинова не приемат екзотичната идея на Симеонов - още в изборната нощ те отхвърлиха възможността партиите им да си сътрудничат. Тук обаче идва голямото “но”. Откакто хрумването на Симеонов бе изговорено в публичното пространство, нито ГЕРБ, нито БСП са му се противопоставили. Нещо повече дори: и двете формации пазят пълно мълчание. Което пък може да се приеме като сигурен знак, че идеята не им е чужда.

Възможността за мега-коалиция, която е с потенциал за устойчива парламентрана подкрепа, отдавна се коментира в България. Лансира се по аналогия с Германия - естествено, винаги с уточнението, че страната ни не е Германия. Зад тази идея застават и коментатори, и политически функционери, близки до ГЕРБ или до БСП. А преди изборите подобен път начерта и лидерът на ПЕС Сергей Станишев. Аргументите в тази посока винаги са били следните: едно ляво-дясно правителство ще бъде прието добре в Европа, а освен това ще осигури стабилност на управлението.

Закачайки се за подобни тези, патриотите очевидно се опитват да бъдат посредници за едно такова управление. Тук обаче е важно да направим уточнението, че за ЕС подобен формат е приемлив, за да бъдат изключени националистите от властта, а не за да им се осигури място на балансьор.

Мега-коалиция би била оправдана при преследване на някаква национална цел. Такава в България обаче отдавна няма. А и да съществува - като реформа на съдебната власт например, за да има най-сетне върховенство на правото - БСП и ГЕРБ винаги са били в коалиция, но срещу нея.

От тази гледна точка очакванията на Брюксел рязко ще се разминат с родните реалности. Нужните реформи не просто са замразени - те отдавна не са обект на партиен разговор, още повече при настоящата парламентарна конфигурация. А БСП и ГЕРБ имат единствено козметични разминавания във визията си за управление на държавата. Противоречията са само на хартия, а и двете партии са доказали, че лесно се отричат от предизборните си ангажименти. Затова проблемът пред евентуална широка коалиция е само един: електоралните вреди за двете формации.

Опаковката

Затова и е необходима опаковка. При липсваща национална цел, заплаха и прочие възможни обяснения, панделката на правителствения подарък могат да бъдат само патриотите. И така желанието на Европа за стабилно коалиционно управление без националисти ще се случи само наполовина. Съвсем вероятно е България да се сдобие със стабилно коалиционно управление, но с националисти. Тъй като именно те ще бъдат опаковката за пред родната публика. Нещо повече: има вероятност те да бъдат дори мандатоносител.

Колкото до стабилността - ще я има. Ще има стабилен и тотален отказ от реформи. Мега-коалицията между БСП и ГЕРБ най-сетне ще официализира всички неизказани съгласия на големите партии. Съгласия, които бяха премълчавани заради редица обстоятелства. Впрочем, дори да не се стигне до официална коалиция, тя най-ясно ще се види при избора на нов Висш съдебен съвет, който е съвсем скоро.