Ципрас не се умори. Не се умори да иска все нови и нови пари, по възможност обаче без да му се поставят условия. Ала все по-често удря на камък. Гърция е затънала вече до гуша. Ако не получи нови кредити, вероятно до броени седмици ще трябва да обяви неплатежоспособност. Притиснат до стената, Ципрас успя да изврънка от президента на ЕС Доналд Туск извънредна среща с Меркел, Оланд и други водещи фигури в ЕС, на която искаше да прокара някакво „политическо решение” на въпроса. За Ципрас „политическо решение” всъщност означава: да се нарушат правилата. А правилата са добре известни, те не са от вчера и недвусмислено изискват едно: Гърция може да получи подкрепа единствено, ако направи икономии и реформи, тъй че някой ден да стъпи на собствените си крака.

Ципрас, къде са предложенията?

Такива бяха изискванията още в първия пакет помощи за Гърция през 2010 година. Преди месец министрите на финансите от еврогрупата дори направиха допълнителна отстъпка на Атина: те удължиха с още четири месеца изтичащата спасителна програма. Еврогрупата обаче и досега чака да получи обещаните от Ципрас детайлни предложения за това как да се оздравят гръцките финанси. Дори нещо по-лошо: в нарушение на поетия ангажимент, Гърция въвежда нови социални придобивки, които не са консултирани с европейските партньори и допълнително обременяват бюджета. Успоредно с това финансовият министър Варуфакис ругае наляво и надясно и вече се изпокара с всички, от чиято помощ Гърция спешно се нуждае, включително и с Европейската централна банка. Самовлюбеният министър видимо надценява в пъти своите възможности.

Броят на обидените расте

При тези обстоятелства беше повече от ясно, че извънредната среща на лидерите в Брюксел нямаше как да вземе решение за допълнителни помощи за Гърция. Среднощната уговорка просто потвърди досегашните решения: Гърция трябва да представи списък с предложения за реформи, и то „до няколко дни”. Ципрас обаче злоупотребява с търпението на партньорите си по два коловоза. Той не само многократно отлага внасянето на въпросния списък, но и непрекъснато се опитва да заобиколи правилата. Особено по-малките държави от еврозоната като Белгия и Холандия, които също дават своята лепта към пакета с помощи за Гърция, изобщо не харесаха факта, че не ги поканиха на среднощната среща. Защото по принцип единственият орган, който може да взима подобни решения, е цялата еврогрупа.

Благодарение на Ципрас

Във вътрешнополитическите си изяви гръцкото правителство многократно създава впечатлението, че в „борбата” си срещу икономиите има един-единствен противник: Германия. А това, разбира се, не е вярно. Съчувствието към Гърция постепенно се изпарява и във Финландия, и в Холандия, и в Австрия, пък и навсякъде другаде. На срещата в Брюксел вече окончателно се видя, че Гърция е изпаднала в пълна изолация. Без да искат, Ципрас и неговото правителство съдействаха за един неочакван успех: всички членове на валутния съюз се сплотиха около принципите и правилата. Доскоро Франция, Италия и Испания се опитваха заедно да се противопоставят срещу политиката на икономии, която смятаха за едностранчива. Днес обаче никой от правителствените ръководители вече не защитава Ципрас. Всички настояват за спазване на правилата. Тоест, изолацията на Атина не е някаква самоцел. Дано и Ципрас най-после е разбрал, че с досегашната си тактика няма да постигне нищо. Ако „до няколко дни” той не представи план за реформи, на Гърция вече никой не може да ѝ помогне.