Предупреждението беше повече от ясно: ако американският президент Доналд Тръмп се откаже от атомното споразумение с Иран, САЩ ще съжаляват "както никога досега в цялата си история", заяви иранският президент Хасан Рохани в реч, излъчена по телевизията в неделя (6.05.). "Тръмп трябва да знае, че нашият народ е единен", добави той.

Същевременно Рохани обяви, че страната му вече ще се ориентира повече към Европа, отколкото към САЩ. "Тръмп или ще отхвърли атомната сделка, или ще продължи да я саботира", каза още иранският президент по време на речта си. Затова за Иран било важно да узнае "дали европейците ще се дистанцират от неговата гледна точка или не".

Изявленията му показват каква би могла да бъде една от възможните реакции на Иран при евентуален отказ от атомното споразумение: в Техеран биха се опитали ако не да разединят западния лагер, то поне да се възползват от различията в интересите, съществуващи между САЩ и европейските държави. В резултат на това би могло да се стигне до известно сближаване между Иран и ЕС - поне по отношение на атомното споразумение.

Разцепление в двата западни лагера?

Предупреждение за подобно развитие отправи Амос Гилад от страниците на израелския вестник "Аарец". Генералът от запаса и бивш високопоставен представител на израелското министерство на отбраната твърди, че ако САЩ се оттеглят от споразумението, ръководството в Техеран ще се опита да вбие клин между двата западни лагера.

А това би могло да донесе дори известни предимства на Иран: подобно развитие несъмнено би направило достъпа до информации, свързани с иранската атомна програма, значително по-сложен. "Ако американците се откажат от споразумението, те са длъжни да подготвят и предложат някакви алтернативи, само че в момента аз изобщо не забелязвам подобни усилия", изтъква Гилад.

Оттеглянето на американците крие риска ако не от разцепление, то най-малкото от отчуждаване в средите на западния лагер. "Европейците заявиха, че не смятат да се отказват от сделката с Иран", казва Оливер Майер, експерт по въпросите на сигурността от берлинската фондация "Наука и политика".

"Европейците, също като Иран, отхвърлят възможността за нови преговори по атомното споразумение. Това не би било и възможно, защото ще означава да се предоговарят не просто отделни негови аспекти, а целият пакет", заяви Майер. Според него, става дума за "особено комплексен и обхватен пакет, който е бил договорен по време на продължителни преговори. Би било крайно трудно, ако трябва всичко да започне отначало", твърди експертът.

Колко дълбоко би могло да е отчуждението между САЩ и Европа, ако Тръмп се откаже от атомната сделка с Иран, ще зависи не на последно място и от това колко обхватни и решителни ще са наказателните мерки, които американският президент ще наложи след това.

Ако Тръмп например възобнови икономическите санкции срещу Иран и въведе международно ембарго за сделки с тази страна, това може допълнително да задълбочи отчуждението на европейците от САЩ. Ако пък бъдат наложени санкции на банки, които поддържат бизнес отношения с Иран, Европа би могла да изтълкува това като "небивал досега вражески акт", предупреждава Джарет Бланк, бивш главен координатор на атомното споразумение по времето на американския президент Барак Обама в публикация за онлайн изданието "Ал Монитор".

Война срещу САЩ?

Иран обаче разполага и с други възможности за реакции. Една част от тях, поне косвено, би могла да бъде насочена и срещу ЕС. В Брюксел предполагаха, че атомното споразумение ще доведе до смекчаване на външнополитическия курс на Иран. Стана обаче точно обратното: режимът на моллите се ангажира много активно в Сирия, където подкрепя президента Башар Асад. В същото време Иран разширява и влиянието си в Ирак, а с помощта на шиитските милиции на Хизбула - и в Ливан.

Евентуален отказ от атомното споразумение би могло да накара Иран да следва тази агресивна политика още по-активно - в най-лошия случай това може да доведе дори и до война срещу САЩ. За подобна възможност намекна френският президент Еманюел Макрон в интервю за германското списание "Шпигел". Отказът на Тръмп от атомната сделка, според него, би означавало "да се пусне злият дух от бутилката, а евентуално и да се стигне и до война". Все пак Макрон добави, че не вярва Доналд Тръмп да желае война.

Евентуалното денонсиране на атомното споразумение обаче би могло и да потвърди увереността на Иран, че е длъжен да наложи своите възгледи за промяна на сегашното статукво в Близкия изток. В резултат на намаляващия ангажимент на САЩ в региона, Иран вече успя да отбележи значителен напредък в това отношение. Шиитите доминират във все повече региони - от степите на Туркменистан до Средиземно море - и така укрепват мощта на Техеран: факт, срещу който заклетият му враг - сунитското кралство Саудитска Арабия - на практика се оказва безсилен.

Мрачни изгледи за американските затворници в Иран

Евентуалният край на атомното споразумение освен това може окончателно да прекъсне и малкото налични канали за контакт между Техеран и Вашингтон, опасява се "Вашингтон пост". А това означава да се сложи край на всякакво сближаване и разбирателство.

Американското издание изразява и още едно опасение: в иранските затвори има доста американски граждани - точният им брой не е известен. Евентуалният отказ на САЩ от атомното споразумение би влошило по драстичен начин шансовете на тези хора да излязат на свобода. Американски дипломати, цитирани от "Вашингтон пост" твърдят, че в момента САЩ не полагат никакви усилия за връщането на тези затворници в родината им. "Изоставянето им на произвола на съдбата би било решение, което незабавно ще влезе в списъка на най-големите провали в политическата кариера на Тръмп", коментира изданието.