Все още не се знае със сигурност кой точно е отговорен за свалянето на малайзийския пътнически самолет. Но следите отвеждат към подкрепяните от Русия сепаратисти. Причините за това са няколко: зад всички досегашни нападения срещу летящи обекти в размирния район са стояли именно проруските сепаратисти; по тяхна собствена информация от няколко дни те разполагат с противосамолетни установки "Бук", които са в състояние да поразяват самолети на височина до 10 хиляди метра; минути след катастрофата на пътническия самолет Игор Стрелков, един от водачите на сепаратистите и бивш офицер от руските тайни служби ФСБ, е поместил съобщение в социалните мрежи, в което се казва, че проруските сепаратисти са свалили поредния украински самолет. До този момент обаче няма информация за свалена машина на украинската армия, от което следва, че бунтовниците вероятно са сбъркали малайзийския "Боинг" с украински самолет и са го свалили погрешка.

Това предположение се потвърждава и от прихванати разговори между сепаратистите и офицери от руското военно разузнаване. От записите става ясно, че група проруски бунтовници в източноукраинския град Чернухино, намиращ се на няколко километра от мястото на катастрофата, са изстреляли ракета срещу летящ в района самолет. Кой стои зад свалянето на малайзийския "Боинг", ще научим едва след приключването на независимото разследване на инцидента. А анализът на данните от сателитната навигация ще покаже откъде е била изстреляна ракетата.

Конфликтът навлиза в съвсем нова фаза

Свалянето на малайзийската машина променя изцяло структурата на украинския конфликт: атаката срещу пътнически самолет на височина от 10 хиляди метра с помощта на ракетна установка показва ясно, че сепаратистите не са някакво безобидно формирование, което разполага само с леко оръжие. Фактът, че използват такива комплексни оръжейни системи, подсказва, че могат да разчитат на солидна професионална помощ. Да се докаже, че тази помощ идва от армията или тайните служби на Русия, ще е много трудно, но тази версия е твърде вероятна. Така става все по-ясно, че кризата в Донбас не е просто вътрешноукраински конфликт, а война между Украйна и подкрепяни от Русия сили.

След това отвратително деяние, взело стотици цивилни жертви, Западът и най-вече страните от ЕС вече няма да могат да се изявяват просто като посредници в този конфликт. И вече няма как да държат на дипломатическо решение заедно с Русия. Все повече хора ще настояват за пряка помощ за Украйна в борбата ѝ срещу проруските сепаратисти. Все повече ще се засилват и призивите за затягане на санкциите срещу Русия, въпреки очевидното нежелание на европейските лидери да се впускат в конфронтация с Москва.

И Кремъл е на кръстопът

Но не само Западът трябва да преосмисли стратегията си. Руската политика също е на кръстопът. Ако Москва не заяви ясно и категорично, че оттегля подкрепата си за сепаратистите, всички опити на Кремъл да отхвърля отговорността за кръвопролитията в съседна Украйна ще са оттук нататък напълно безполезни. Време е президентът Путин да заяви ясно дали наистина иска мир. В противен случай можем да останем с впечатлението, че най-могъщият човек в Русия е изгубил контрола над армията си и специалните си служби.