Ако иранският пълководец не отстъпи в последната минута, засилените санкции на Съвета за сигурност на ООН ще се окажат един вид увертюра към използването на военен хардуер. В такъв случай американците и израелците биха действали по начин, който военните наричат "хирургически", а политиците ще си спомнят думите на фелдмаршал Молтке Старши, който беше казал, че "всяка стратегия приключва с първия допир до врага". Военната намеса е много по-категорична от политическите цели. И затова главните участници в конфликта ще отлагат до последно вземането на решение.

Ако всичко това се случи...

Ако действително се стигне до въоръжен конфликт, иранците ще отговорят както с политически, така и с военни средства. В политическо отношение те ще разгърнат ислямския гняв срещу САЩ, Израел и Запада като цяло, както и срещу сунитските монархии на Арабския полуостров. Във военно отношение ще използват Хизбула и Хамас и ще блокират Ормузкия проток, който е основната артерия на световния петролен пазар. От друга страна обаче те ще внимават да не прекаляват с ответните си военни операции, за да не се превърнат в мишена на цялата американска ударна сила.

Какво би последвало, ако всичко това се случи? В краткосрочна перспектива световната икономика ще се окаже парализирана, а цените на петрола ще скочат до небесата. Ще се изостри и финансовата криза. В дългосрочен план Иран ще се концентрира върху изграждането на атомна бомба, позициите на Америка в Средния Изток ще отслабнат, а натискът срещу Израел ще се засили.

Независимо от това колко дълго ще продължи този конфликт, той ще има трансформационен характер за целия свят. Защото става дума за ядрени оръжия. Въпреки редовните инспекции на МААЕ и въпреки санкциите, Иран интензивно продължава да разработва своя ядрен арсенал. Дори руснаците и китайците, които дълго време мълчаха по въпроса за иранската атомна програма, гласуваха за засилени санкции. Тези санкции обаче не доведоха до компромиси от иранска страна, макар да създадоха сериозни трудности на режима в Техеран.

Съмнително е дали разработената по времето на Студената война система за възпиране и контрол над въоръженията може да функционира още веднъж - и то на такова място, каквото е Средният Изток. От друга страна притежанието на ядрено оръжие не помогна нито на руснаците в Афганистан, нито на американците в Ирак. Атомните оръжия са силни козове, които обаче оставят след себе си единствено опустошение и хаос. Всички са наясно с това и именно тази е причината, която ги възпира да използват тези опасни оръжия. Да се страхуваме ли тогава? И да чакаме една война, която в действителност отдавна е започнала? Последната конфронтация в ивицата Газа между Иран и Израел беше нещо като генерална репетиция. Иран снабдяваше Хамас с оръжия, а Израел изпробва своята противоракетна система.

Единствената надежда

Казано накратко: Близкият Изток се намира в предвоенно положение. Санкциите на ООН изчерпаха възможностите си, а иранският режим залага всичко на една карта и изрича заплаха след заплаха. Единствената надежда в момента е разкриването на нещо като тайна дипломатическа линия между Вашингтон и Техеран. За тази цел обаче и двете страни трябва да надскочат собствените си сенки. Иран много добре помни организирания от ЦРУ преврат през 1953 година. САЩ пък си спомнят революцията, окупирането на посолството им в Техеран и онази съдбовна 1979 година, когато Техеран ги кръсти "Големият Сатана". Мислима ли е при това положение тайната дипломация между САЩ и Иран? Навремето двойната криза около Берлин и Куба изправи световните ядрени сили пред бездната и те изведнъж осъзнаха, че имат един общ интерес - да оцелеят. Само че тогава ставаше дума за стабилизиране на равновесието. А днес иде реч за запазване на неравновесието.

АГ, ДВ, МЩ, К. Цанев; Редактор: Д. Попова-Витцел