Турция е член на НАТО и кандидат за членство в ЕС. Същевременно страната е ту близка със Запада, ту далечна. Държавното ѝ ръководство очевидно обича да управлява авторитарно и реагира остро на всяка критика, идваща отвън. При това повелята на деня изисква сътрудничество - именно от него зависи и споразумението между ЕС и Турция за бежанците.

Късогледата турска политика

Това споразумение вменява на двете страни определени задължения, но едновременно с това им осигурява и ползи. Иначе не би било сключено. Турция обеща, че ще приема обратно нелегалните мигранти, добрали се до Гърция. В замяна на това страната ще получи щедра финансова помощ от ЕС. Обещана й бе и отмяна на визовия режим за турските граждани. За това обаче Анкара трябва да изпълни цели 72 условия. Всичките 72.

Очевидно турското правителство си мисли, че може да получи някакви отстъпки и заплашва с оттегляне от споразумението. По време на предстоящото си посещение в Турция идната събота германската канцлерка ще има възможност да убеди турските си домакини колко късогледа и погрешна е тази политика на заплахите.

И ЕС може да изнудва

Вярно е, че ЕС се надява с турска помощ да отслаби бежанския натиск. И последните цифри потвърждават, че тази стратегия работи. Но Европа не бива да се оставя да бъде изнудвана. Анкара трябва да знае много добре, че изнудването е възможно и в обратна посока - от ЕС към Турция.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main