В паметта ми изплува този красноречив случай: По време на поредното изостряне на руско-китайските отношения неколцина подпийнали младежи запяха в метрото придобилата популярност песен "Летим да бомбардираме Китай". Пътниците, сред които имаше и немалко възрастни хора, силно се възмутиха. Спомням си как една възрастна жена започна да вика: "Наивници, какво знаете вие за войната? Няма по-страшно нещо от нея!".

Поколението, което помни ужасите на войната, я ненавижда и се бои от нея. За това поколение войната е огромна лична трагедия. Може би именно поради това постсталинското ръководство на СССР не тръгна към мащабно военно стълкновение с идеологически враждебния "капиталистически свят".

Путиновото поколение на руските елити е първото, родено след края на Втората световна война. За тези елити, както и за повечето съвременни руснаци, войната вече не е трагичен личен опит. Това поколение я свързва предимно с фанфарите и парадите в Деня на победата. Вероятно именно поради тази причина путиновата власт си позволява да води агресивна военна политика, а пропагандата успешно внушава на населението, че в това няма нищо страшно.

"Имаме си прекрасен ядрен щит"

В последно време много руски политици и пропагандатори говорят твърде лекомислено за опасността от война. Така те приучават хората да не се боят от войната, защото, естествено, "ние непременно ще победим". Това, което преди можехме да чуем само от подпийнали младежи, днес звучи по централните телевизии - и то в най-гледаното време. Ето няколко примера:

В едно телевизионно предаване генерал-полковник Леонид Ивашов рецитира хулигански стихчета за руския войник, седящ сред развалините на американската столица. А Владимир Жириновски отбелязва: "Ние бихме превзели и Берлин! Но къде е Берлин в случай на война? Там има само пустиня и пепел!". В друго предаване пък експертът Виктор Мизин успокоява аудиторията със следните думи: "Няма защо да се страхуваме от малка война с употреба на ядрено оръжие. Ние си имаме прекрасен ядрен щит", казва той. Сякаш не става дума за опасността от ядрена катастрофа, а за участие в някакво спортно състезание, което трябва да спечелим на всяка цена. Напред, момчета, напред! Вече завладяхме Симферопол, Донецк и Луганск. Алепо е в развалини. Кой е на ред? Не е ли време, другари, да посегнем на Вашингтон и Берлин? И никой в Русия не се опитва да прекрати тази милитаристична вакханалия. Вярно, наскоро Путин разкритикува пропагандатора Дмитрий Кисельов, който разсъждаваше на глас за ядрената пепел, в която Русия можела да превърне САЩ. Но тъй като не забелязваме някакви съществени промени в стратегията на Кремъл, изявлението на Путин може да се тълкува като пиар, предназначен за западната аудитория.

В самата Русия пропагандата вече носи плодове: почти половината от руснаците се опасяват, че сегашното изостряне на отношенията между Русия и Запада заради Сирия може да доведе до Трета световна война. А това означава, че всички тези хора би трябвало да се застъпят за прекратяване на това противопоставяне, което може да доведе до глобална катастрофа. Но както показват социологическите проучвания, само малко над една четвърт от анкетираните смятат, че Русия трябва да престане да се меси в сирийския конфликт. Казано иначе: много руснаци са склонни да рискуват нова световна война заради сирийската авантюра.

Милитаристичната психология винаги е ирационална. След анексията на Крим над 80 процента от запитаните руснаци изразяват готовност за военен конфликт със Запада. Само една трета от анкетираните вярват, че Русия може да победи НАТО в случай на война, а повече от половината смятат, че в подобна война не може да има победител. Тоест - макар да вярват, че страната им не е в състояние да победи, повечето руснаци са готови да воюват за Крим със Запада.

Искат ли руснаците война?

Ирационалността на руските нагласи се набива още повече на очи на фона на германското рационално отношение към военната заплаха. Около една трета от германците се страхуват от военен сблъсък с Русия, като категорично не желаят да воюват срещу нея. Повечето германци имат отрицателно отношение към Путин, но в името на мира са готови на компромиси дори с човек като него. С други думи: германците се стремят с всички средства да предотвратят евентуален военен сблъсък.

Не мисля, че в съвременна Русия някой насериозно иска да разпали нова световна война. Цялото това дрънкане на оръжие по държавните телевизионни канали е само пропагандна игра. Но тя е изключително опасна, тъй като под влиянието на една толкова агресивна пропаганда хората може и да позволят да бъдат впрегнати в някоя фатална авантюра. Затова и опасността новата студена война да прерасне в гореща е безпрецедентно висока.

Игор Айдман е руски социолог, публицист и автор на книгите "Системата Путин", "Новата национална идея на Путин" и "Социология на интернет-революцията".