"Това, което се случва в момента в моята страна, изключително напомня на ситуацията преди сто години. Това е период между две революции: реакционните сили настъпват, архаизмът се завръща, нравите се ожесточават, опонентите се демонизират. Всичко това се наблюдава и в днешна Русия, за щастие в смекчена форма. Наблюдава се взрив на същия ултрапатриотизъм, който обхвана Русия в навечерието на Първата световна война и мисля, че скоро ще дочакаме втората революция", споделя руският писател Григорий Чхартишвили, по-известен под псевдонима си Борис Акунин. Как обаче се е получило така, че той е сред онези дейци на руската култура, които не са се поддали на този ултрапатриотизъм?

Борис Акунин: Тези, които не са се поддали, са много. Що се отнася до онези, които се поддадоха, сред тях има хора, които искрено одобряват действята на Путин - защото смятат, че пътят на Русия не е демокрацията. Има обаче и други, които поддържат официалната линия просто защото не са свободни. Ръководителите на театри, музеи или други големи проекти, зависещи от държавата, са принудени да избират кое им е по-важно - професията или обществената позиция.

ДВ: Когато говорим за хората, които "искрено одобряват", нима в Русия има почва за антиукраински настроения? Все пак става дума за доскорошни братя, а сега изведнъж такава омраза...

Борис Акунин: Проблемът не е в антиукраинските настроения - такива в Русия сякаш няма...

ДВ: А всички тези етикети като фашисти, бандеровци, хунта?

Борис Акунин: Това е политическа реторика. Възмущението спрямо Майдана е предизвикано от това, че Украйна излиза от сферата на политическо влияние на Кремъл, а от гледна точка на кремълските управници това е погрешно и лошо. И през 21-ви век те продължават да мислят в категориите на 20-ти век, когато на прякото политическо влияние се придаваше прекомерно значение. А днес много по-важни са икономическото и културното влияние. Те не го разбират и това е проблемът им.

ДВ: Михаил Ходорковски смята, че ако Украйна стане нормална правова държава, това може да послужи като пример и за Русия. Съгласен ли сте?

Борис Акунин: Дай, Боже, да стане така. Според мен най-важно е как ще се държи новата украинска власт. Мисля, че Майданът беше всъщност антикорупционна революция. Ако и новата власт се окаже корумпирана, не можем да очакваме нищо добро. Новата власт трябва да се държи безупречно.

ДВ: Наскоро прогнозирахте, че сегашната система в Русия няма да удържи дълго, че в обозрима перспектива Русия ще стане нормална демократична страна. На какво се основава този оптимизъм?

Борис Акунин: На познаването на историята, както и на твърдото ми убеждение, че автократичните режими са архаични и неефективни. При това не говоря от гледна точка на абстрактните идеи и на етиката - този режим просто не може дълго да управлява такава голяма и сложна страна, защото е икономически и организационно неефективен. През 21-ви век не можеш да ръководиш Русия чрез ръчно управление, което е в ръцете на един-единствен човек - без механизми на обществен контрол, на възпиране и разделение на властите. Всичко това ще доведе до фалит, най-вече икономически.

ДВ: Казвали сте, че Русия е приемник на Златната орда. Как си обяснявате менталния разрив между Русия и Европа, който става все по-дълбок?

Борис Акунин: Ние сме такива, каквито сме. Когато казвам, че руската държава е приемник не толкова на византийската или западноевропейската традиция, а именно на Златната орда, не го мисля непременно като нещо лошо - то си има както лоши, така и добри страни. Наследството на Златната орда не е само ужасно, то включва и много силни и продуктивни елементи. Когато говорим за европейския и неевропейския път на развитие, обикновено пропускаме нещо съвсем елементарно - дали става дума за демокрация или не. Т.е. за степента на участие на обществото в управлението на държавата. Има обаче и други примери за страни с традиционно много силна държава, които по-късно, по пътя на еволюцията, преминават към друго управление - Япония, Германия. Според мен в Русия силната държава несъмнено е необходима, най-малкото за един преходен период. Но тази държава няма нужда да бъде непременно толкова централизирана, в нея федерализмът не бива да остава само на хартия. Освен това в Русия, с нейните вкоренени много силни традиции на корупция и произвол на властта, са особено важни демократичните институции. Важно е депутатите да упражняват контрол, важно е да има ако не независими, то поне различно зависими медии. И, разбира се, не е възможно да се живее в страна, в която няма независим съд.

ДВ: Доколкото разбирам, според Вас Русия като мислене е на 15-16-годишна възраст - във възрастта, в която при хората хормоните направо бушуват...

Борис Акунин: Разбира се, че бушуват. На тази възраст човек още не умее да се самодисциплинира и не разбира добре своята отговорност. Но най-важното: той не разбира добре последствията от своите постъпки. В този смисъл ние сме нация, която още не е излязла от преходната възраст.

ДВ: А не Ви ли се иска понякога да плюете на всичко и да заминете?

Борис Акунин: Доста често. Особено в момента. Трудно и неприятно ми е да живея в страна, в която се разгарят шовинизмът и шумният патриотизъм. Когато тръгвах за Германия, гледах рекамните билбордове по Кутузовския проспект в Москва, на които опозиционерите са изобразени като някакви бесове. И мен ме има там, с копитца. А това уж е моята страна, моят град...

ДВ: Как оценявате на този фон шансовете на протестното движение? Защо то не е толкова масово, колкото в Украйна?

Борис Акунин: В Украйна на улицата излязоха милиони, понеже там хората живееха много зле. За щастие, хората в Русия живеят в доволство, което докато съществува, милионите няма да излязат на улицата. В Москва хората излизат на улицата не по икономически, а по морални и естетически причини. Защото искат да живеят в друго общество, да участват в управлението на държавата. Защото вече не понасят случващото се в страната, безсрамието, процъфтяващата корупция, кражбите. Но едно естетическо движение никога не може да набере особено голяма политическа сила.

ДВ: Дали в тази ситуация изобщо има някакъв смисъл да се поощряват протестите или те просто служат като някакъв отдушник?

Борис Акунин: Много труден въпрос. Имам чувството, че за привържениците на политическата еволюция, сред които съм и аз, в момента дневният ред е изчерпан. Опитите ни през последните години се провалиха, главно заради тъпотията и недалновидността на руските власти. Ние се опитвахме да се движим еволюционно, със средствата на мирния преход. Но властта не го разбра и вече си затвори пътя към тази възможност. Владимир Путин вече няма избор. И във всички случаи ще свърши зле. Ще има или дворцов преврат, или социален взрив. Когато системата се отказва от изборите си, тя не оставя никакъв избор на народа.