Визбаденер Курир отбелязва, че от всички германци, не само от тези, които ще бъдат по време на мачовете по стадионите, зависи доброто и мирно настроение на празника. Светът е на гости при приятели – гласи мотото на световното първенство, и именно изпълнението на това намерение в държава, която иначе не е твърде дружелюбна и открита спрямо чужденците, ще е решаващо за успешното протичане на големия футболен празник – в много по-голяма степен, отколкото представянето на германския национален отбор. Макар че – разбира се – при цялото приятелско настроение към гостите палците ще бъдат стискани най-здраво тогава, когато играят момчетата на Клинсман.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг свързва футболното събитие с основните вътрешнополитически решения, които трябва да се вземат в Германия, като изтъква, че и реформата на федерацията, и реформата в здравеопазването, и антидискриминационният закон трябва да бъдат приети още преди лятната ваканция, или най-малкото да бъдат договорени техните принципи във времето, в което гражданите ще бъдат приковани пред телевизионните екрани. Само че резултатите и по отношение на реформите са точно толкова неясни, колкото и изходът от залаганията, които се правят за мачовете.

Продължавам с коментарите от днешните германски вестници, посветени на борбата срещу тероризма. Зюддойче Цайтунг пише следното: борецът срещу тероризма Джордж Буш, и заедно с него световната сила Съединените щати, не се справят с предизвикателството на Близкия и Средния изток. Пренебрегването на очевидните конфликти на развитието и съществуващите дефицити ще продължат да пораждат нов терор. Брауншвайгер Цайтунг анализира изразените от американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд очаквания към съюзническите войски в Ирак да се присъединят и германски войници. Изданието е категорично – германските войници няма какво да търсят в Ирак. От началото на иракската война именно тази е заявената и правилна политика на федералното правителство, която се подкрепя от преобладаващото мнозинство от гражданите. Федералната канцлерка Ангела Меркел е длъжна да потвърди недвусмислено тази политическа линия – в контекста на последните опити на американския военен министър Ръмсфелд. Една мисия на германските части в Ирак не е партиен въпрос, нито пък е въпрос на партийните констелации в правителството – в много по-голяма степен става дума за надеждност, яснота и последователност, за доверие и отговорност. Иракската война и нейните последствия са истинска катастрофа за Съединените щати и другите замесени държави. И това, че в тази ситуация Ръмсфелд настоява и за участието на германски войници, доказва или безпомощността на американското правителство, или неговата арогантност. Но в крайна сметка мотивите не са толкова важни. Важното е, че Ангела Меркел знае какво да прави.

Днешните германски вестници разискват оживено и перспективите за реализация на здравната реформа. Кьолнише Рундшау е на мнението, че само едно е сигурно: ще бъде създаден нов здравен фонд. А кой ще плаща и дали вноски ще трябва да правят и осигуряващите се в частните здравни каси, е въпрос на преговорите, които продължават да текат. В крайна сметка вероятно всяка от двете големи партии ще отбележи частичен успех: консерваторите ще се радват на това, че делът на работодателите в здравните вноски ще бъде замразен, а социалдемократите пък трябва да са доволни, че върху размера вече ще влияят и доходите извън работната заплата – от наеми и дивиденти. Важно е най-вече това, че в бъдеще растящите разходи за медицински проучвания и за застаряващото общество ще се поемат не само от предприятията и от зависимите от тях служители. Аугсбургер Алгемайне пише по същия повод, че истинската здравна реформа оправдава името си само тогава, когато не само постановява нов модел на финансиране, но и наистина променя структурите на системата. А какво правят всъщност политиците – въвеждат за гражданите двойно финансово натоварване: от една страна като осигурени, от друга – като данъкоплатци.