В края на 1950-те години Исмаил Енде бяга от родината си Албания, първоначално към Гърция. След няколко месеца престой в бежански лагер той решава да замине за Германия. Повечето му сънародници, прекарали с него известно време в лагера, предпочели да се отправят към САЩ.

След бягството си Исмаил е обявен за враг на държавата. Години наред той не може да поддържа контакт със семейството си, останало в родината. В комунистическа Албания пътуванията в чужбина са строго регламентирани и се допускат само със специално разрешение - например за дипломати или "подбрани" студенти. В първите години след 1944-та, няколко хиляди противници на комунистическия строй успяват да напуснат страната. Но през 1948 година режимът затваря границите. По време на диктатурата на Енвер Ходжа Албания се изолира почти от целия свят.

Вятърът на промяната

През 1990 година група албанци пробиват с камион оградата на германското посолство в Тирана и подават молби за политическо убежище. Други опитват късмета си с ръждясали лодки и се отправят към Италия в търсене на по-добро бъдеще. От 1990 година до днес общо един милион албанци са напуснали страната. Албания държи първото място сред бившите комунистически страни в Европа по дял от населението, което е избягало в чужбина.

По данни на албанската статистическа служба, най-желаната дестинация от албанските имигранти през годините 1990-1995 е Италия, следвана от Германия. Федералната статистическа служба във Висбаден е регистрирала 3 298 албански преселници през 1990 година. Между 1992 и 2010 година пък в Германия се пристигали средно между 10 и 12 хиляди албанци на година. През 2011 година са дошли 10 300.

Както обяснява Димитер Дока от университета в Тирана, повечето от албанците напускат родината си по икономически причини. Това сочат и резултатите от редица анкети, проведени в Албания и сред албанците в чужбина.

Мечтата "германски паспорт"

Тъй като албанците се сдобиват изключително трудно с разрешително за престой и работа в Германия, повечето от тях остават и работят нелегално в страната. Това е и причината, поради която много от тях кандидатстват за убежище.

От 1991 година обаче албанците вече не се признават за политически бежанци в Германия. Някои от тях се връщат в родината си - по около 1 500 годишно. Много албанци с право на престой в Германия пък подават молби за получаване на германско гражданство. Това е и отличителният белег на албанската имиграция - повечето напускат родината си с цел трайно заселване в чужбина.

Днес Исмаил Енде също може да се похвали с германски паспорт. Той е щастливо женен за германка и има две деца. Прeди известно време синът и дъщeря му дори са посещавали курс по албански в университета в Бон. С помощта на албанския лектор те се доближили още повече до езика и културата на страната, от която навремето е избягал баща им.

Автор: Пандели Пани, Редактор: Мария Илчева