"Той беше мил. Беше дружелюбно, общително и много открито момче. Нищо не подсказваше, че някой ден може да се превърне в такова чудовище" - така бивш съученик на Абделхамид Абауд описва организатора на парижките атентати. В края на 1990-те години двамата посещават едно и също училище - престижния колеж "Сен Пиер", намиращ се близо до Брюксел. Там те са в един клас. "Той беше един от нас. Нито е бил изолиран, нито някой го е обиждал на расистка основа. Често вършеше глупости, флиртуваше с момичетата, играеше футбол", допълва съученикът му.

Абделхамид Абауд е можел да има съвсем нормален живот, вероятно е щял да постигне и известни успехи. Поне така си представяли нещата неговите родители. Именно заради това те го записали в една от най-престижните гимназии в страната, където учели и децата на много заможни белгийци. Там Абделхамид се чувствал добре. На една снимка на класа му от 1999 година той е застанал на първия ред: там е на 12 години и нищо не говори за бъдещата терористична кариера на младежа.

"Истински малък подлец!"

Малко след това настъпва промяната: Абделхамид започва да тормози съучениците си, дори учителите, краде портмонета, езикът му загрубява. Изведнъж той се превръща в "истински малък подлец", както го описва друг негов съученик. Абделхамид Абауд започва да извършва и престъпления. През 2006 година е осъден на принудителен труд заради кражба, а през 2011 получава и 18 месеца затвор. През 2015, когато той вече е заминал за Сирия, белгийски съд му налага 40 месеца лишаване от свобода заради нанасяне на телесна повреда и буйстване в брюкселското метро.

Още през 2014 френски журналисти случайно попадат на неговия мобилен телефон, открит на турско-сирийската граница. В него има множество снимки, като на първата е изобразена гола жена върху мотоциклет. След нея има редица снимки на луксозни лимузини, както и цяла серия от фотографии, на които Абделхамид позира с оръжие и униформа на боец-джихадист.

Кога и къде в живота на този млад човек настъпва промяната? Дали в основата на неговата метаморфоза не стои вътрешна неуравновесеност ? Или пък зад драстичната промяна прозира някакво самонадценяване? От негово интервю, данено през февруари тази година за джихадисткото онлайн-издание "Dabiq", става ясно, че и двете са възможни. Пред сайта той казва следното: "Аллах ме избра". Така той обяснява честите си пътувания между Европа и Близкия Изток, които остават незабелязани от силите за сигурност. "Зад това стои благоволението на Аллах", казва в интервюто Абделхамид Абауд.

Искат да впечатлят приятелите си?

Снимките в бойни пози и с тела на убити противници разкриват и още нещо: жаждата му за приключения. "Младите хора, които в късните 90 години заминават за Афганистан като последователи на Осама бин Ладен, са търсели предимно емоцията и славата", пише изследователят на тероризма Марк Сажмон в книгата си "Джихад без водач". "Те са искали да впечатлят приятелите си", убеден е експертът.

Но дали точно това е подтикнало навремето и мъжете, извършили парижките атентати, да се превърнат в ислямисти? Може би по-голяма роля в тяхното развитие са оказали търсенето на смисъл и самопотвърждение. Това предположение се доближава до един феномен, на който се спира френският ислямовед Оливие Рой. В книгата си "La Sainte Ignorance" (Свещена невинност) той описва етапа на откъсването на религията от нейния първоначален културен контекст. Според тезата на Рой, всяка религия определя и обществените норми за живот на вярващите. При исляма, дошъл в Европа, обаче нещата стоят по друг начин, смята френският ислямовед. При неговите последователи възниква нещо като пълна анархия, която е възможно да избие и в екстремизъм, убеден е Рой. "Отдалечаването от културното обкръжение поражда бариера между вярващите и неверниците. Изведнъж човек се оказва без общи ценности и ориентири", пише още ислямоведът.

"Никога не е отваряла Корана"

Резултатът от гореописаното е систематичното отчуждение и превръщането на различните във враг. Именно това придава по-ясна форма на собствената идентичност. Възможно е точно това да е търсила и единствената засега жена в обкръжението на парижките атентатори: Хасна Аитбулахсен, която се самовзриви при полицейската акция в парижкия квартал Сен Дени. "Словоохотлива, неизлизаща от интернет и малко луда" - така я описва човек от близкото ѝ обкръжение. Той разказва, че Хасна е отгледана в приемно семейство. Като млада жена започва да пие, да пуши и да излиза с много мъже. "Никога обаче не е била религиозна", казва нейният познат пред белгийското списание "DH". Той я описва като млад човек, затворен в някакъв свой си свят, в който нямало никакво място за религия. "Хасна никога не е отваряла Корана", става ясно още от публикацията в "DH".

Преди половин година обаче настъпва рязка промяна: младата жена изведнъж се обръща към исляма. Първо започва да носи хиджаб, който покрива цялото ѝ тяло без лицето. Малко след това тя скрива и лицето си, слагайки никаб. Времето, в което се случва тази метаморфоза, съвпада с фалита на едноличната фирма на Хасна, която дотогава редовно ходи с кожени ботуши и каубойски шапки. Младата жена започва да търгува с наркотици и така попада в полезрението на полицията. Завършва живота си като самоубийца - самовзривява се, след като полицията щурмува жилището на терористите в квартал Сан Дени. Смъртта като последен израз на независимост? Или по-скоро на абсолютна деструктивност?

Отраснал в "западна" семейна среда

Една обща черта преминава през профилите на всички извършители: за тях Франция е загубила своята привлекателност. Сами Амимур, който е сред терористите, застреляли 89 души в концертната зала "Батаклан", е от семейство на "западноориентирани" родители. Майката е алжирска берберка и феминистка, а бащата изобщо не е религиозен. Амимур завършва училище с отличие, има интерес към литературата. Въпреки това той решава да не следва в университет и става шофьор на автобус.

Не е изключено именно като служител на парижката фирма за обществен транспорт "RATP" Сами да се е "заразил" с бацила на ислямизма. Според информация, публикувана във вестник "Le Monde", през последните години много от арабскоговорящите работници във фирмата се обръщали към ислямския фундаментализъм. По всяка вероятност същото се е случило и със Сами. През есента на 2013-та той заминава за Сирия, откъдето изпраща следното писмо на баща си: "Татко, недей да бъдеш егоист. Ти винаги си си представял, че ще стана адвокат или нещо такова. Но това е фикс идея. Тук мога да правя това, което си искам."