Оценките за отсъждането се люшкат от едната до другата крайност - от "Един добър ден за Обединена Европа" до "Край на европейската интеграция". Кое от твърденията е по-вярно? След решението на германския Конституционен съд в Карлсруе вече знаем, накъде отиваме и (до)къде можем да стигнем. Крайната спирка от това пътуване със сигурност няма да се нарича "Европейски съединени щати" или нещо подобно.

ЕС няма да става държава

Съюзът на 27-те ще си остане общност от държави - суверенни и национални, които сами ще решават по въпросите на вътрешния ред и полицията, наказателното право и отбраната, данъците, образованието, отчасти религията. Тези сфери си остават запазена територия за националната държава - Германия, България и т.н. Т.е. определени функции и структури във всяка една страна-членка ще си останат завинаги част от техния национален суверенитет.

Който иска повече, например да създава европейска федерална държава, той ще трябва да пита за това германския народ. И нито Бундестагът, нито правителството в Берлин могат да тласкат нещата в тази посока. А пък германските правителствени представители в брюкселските съвети и заседания не бива да забравят, че са зависими от волята на парламента. Пак той (парламентът) ще има последната дума по въпросите на приходите и разходите, т.е. ще решава за бюджета и данъците. Тези сфери ще си останат неприкосновена територия за националната държава, за всяка една страна-членка - Германия, България и т.н.

Вярно, някои от данъците вече са доста "европеизирани". Данъкът-оборот дори напълно. В този смисъл решението от Карлсруе е гаранция за това, че скоро с подобна съдба няма да се окажат и други основни данъци като този върху общия доход, за добавената стойност и т.н.

И София трябва да демонстрира такова самочувствие

По отношение на търговията: ЕС е бил и ще си остане един общ пазар, функциониращ в условията на свободна и надхвърляща националните граници конкуренция. Тя пък ще ни пази например от монополистки диктат или високи цени.

И накрая - за самото отсъждане. То е важно за целия ЕС, защото думата на Германия се цени еднакво силно и в старите западни европейски демокрации и в новите от Източна Европа. А ако в София правилно се разчете посланието от Карлсруе, това може само да й помогне в бъдеще да действа с по-голямо самочувствие, когато трябва да се защитават националните интереси. Включително, когато Брюксел иска да му се прехвърлят повече и повече компетентности. Такова самочувствие демонстрира Берлин с решението на осемте съдии-пазители на германската конституция.