Търсещите закрила бежанци продължават да пътуват с разнебитени лодки от Турция към гръцките острови. След споразумението за реадмисия между ЕС и Турция, техните шансове за успех обаче значително намаляха. Само че бежанските потоци не се влияят от споразумения. Те просто намират нови маршрути. И докато източното Средиземноморие все повече се превръща в задънена улица за бежанците, западното предлага алтернативни маршрути. Испанският вътрешен министър Фернандес Диас неколкократно подчертава, че страната му трябва да бъде нащрек с оглед на развитието в съседно Мароко.

Гибралтарският проток между Африка и Европа е широк само 14 километра. От много години преди всичко африканци от държавите южно от Сахара се опитват да достигнат Европа с малки лодки. Мароканските власти обаче строго контролират собствените си брегове и спират лодките на каналджиите. Испанската територия така и така се простира до Африка. От векове насам двата града Сеута и Мелиля на северноафриканския бряг са испански анклави. Испанското правителство издигна шестметрова телена ограда, за да предотврати преминаването на нелегални мигранти от двата анклава в испанското кралство. Стотици мигранти щурмуваха многократно теленото заграждение. Повечето от тях бяха африканци. Сега Мадрид се опасява, че към тях могат да се прибавят и много сирийци, иракчани и афганистанци.

В Мароко се рагистрирани 3 000 сирийци

В действителност броят на сирийците, достигнали Мароко, се увеличава постоянно през последните години. "Причина за това е претоварването на съседните на Сирия страни като Ливан, Турция и Йордания", казва пълномощникът на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Мароко Жан-Пол Кавалиери в разговор с Дойче веле. В съседните държави живеят около 4 милиона сирийци. Поради това все повече сирийци се отправят към други региони. Жан-Пол Кавалиери казва, че понастящем в Мароко се регистрирани като бежанци около 3 000 сирийци. Не може да се каже обаче колко сирийци не са регистрирани и искат да преминат през външната граница на ЕС. До миналата година сирийците можеха да летят без виза до Алжир и там да решат как да продължат пътуването си към Европа - през Мароко или през разтърсваната от гражданска война Либия. Испания дори допускаше на своя територия малък брой сирийци, търсещи убежище.

"Испания беше въвела процедура за ограничен достъп на сирийци. Но пътуването през Мароко беше непривлекателно от гледна точка на напълно отворения балкански маршрут. Сега обаче балканският маршрут и Егейско море са почти напълно затворени", казва Карл Коп от правозащитната организация "Про азил". Той обаче не вярва, че броят на бежанците ще достигне този на търсещите убежище през Егейско и източно Средиземно море. "Там крепостта Европа, в най-ужасния смисъл на думата, е добре укрепена. През Мароко пристигат само хора, които имат много пари и могат да плащат тлъстите подкупи", изтъква Коп.

Няма индикации за увеличаване на броя на бежанците

Сътрудникът на испанската бежанска организация CEAR Алберто Сенанте също не вижда никакви индикации за драстично увеличаване на броя на бежанците, независимо от сключеното споразумение между Турция и ЕС. Той казва, че сирийците и иракчаните, които успеят да достигнат до Испания, почти сигурно получават убежище. Пълномощникът на Върховния комисариат на ООН за бежанците Жан-Пол Кавалиери допълва, че все още е рано да се прави оценка на последиците от капсулирането на Изтока. Той подчертава, че сирийците могат да получат сигурен подслон и в Мароко, но повечето от тях не искат да останат в страната. Също както и беженците и мигрантите от другите страни. Карл Коп също не може да предвиди, какви маршрути ще изберат в бъдеще бежанците и мигрантите. Черно море, албанското крайбрежие или опасното пътуване през Либия и Тунис са алтернатива. А пътуването през Мароко към Испания е само един вариант, свързан с много разходи. Карл Коп обаче знае много добре кой ще спечели от капсулирането на Егейско море и споразумението за реадмисия с Турция. "Настава часът на каналджийската индустрия. Тя ще избира новите маршрути", заключава той.