Когато Сиймор Хърш вземе думата по някой въпрос , цяла политическа Америка се заслушва. Името му на един от най-важните разследващи журналисти в страната, е безупречно. Той беше първият, който заговори за изтезанията в Абу Гариб. Сиймор Хърш е човек, който трябва да се взима насериозно. Това се отнася и до разследванията му относно американските планове за военен удар срещу Иран, публикувани както винаги, в “Ню Йоркър”, макар, че повечето му източници на информация остават анонимни. Тезата на Хърш, че правителството на Буш ускорявало планирането на военни удари , с цел да предизвика смяна на режима в Техеран, е разбираема. Но дали подобна политика би била умна?

Тезата звучи логично, защото Джордж Буш на няколко пъти подчерта, че един атомно въоръжен Иран ще представлява неприемлива заплаха. В публикуваната в средата на март стратегия за сигурност на САЩ се казва, че са оправдани и превантивни “първи удари”. “Светът – пише – в стратегията – ще се чувства по-добре, ако тираните знаеха, че когато си набавят оръжия за масово унищожение, го правят на собствен риск.”

Един подобен тиранин от гледна точка на САЩ – без съмнение – е иранският президент Ахмадинеджад. Той зареди атомния спор с националистически нотки. Той обаче нарече и холокоста “измислица” и заплаши Израел с унищожение. Затова звучи правдободобно, когато Хърш цитира бивш служител на американските тайни служби с твърдението, че Буш и други от Белия Дом виждали в Ахмадинеджад “нов Хитлер”. Всичто това обаче не означава непременно започване на война. Напоследък Съветът за сигурност започна да се занимава със “случая Иран”. И тъй като Съветът не може да взима решение без Русия и Китай, светът трябва да се подготви за по-бавни действия. Което е разумно, защото обществеността иска да се убеди, че са били използвани всички мирни средства за да се принуди Иран да се откаже от производството на атомно оръжие.

Но какво, ако Буш е заинтересован не толкова от атомните оръжия , както предполага Хърш, а от прогонването на религиозния режим на моллите от власт? Хърш цитира един съветник в Пентагона с думите :”Белият Дом би желал да промени структурите на властта в Иран. А това означава война”.

Смяна на режима чрез въздушни удари : това би било отрицание на разумната политика. Позициите на Ахмадинеджад в иранската политика са стабилни. Гвардейците на ислямската революция – при неговото управление – са по-влиятелни от когато и да било преди. Всяко опозиционно недоволство в момента просто ще бъде задушено още в зародиш. Режимът изобщо още не включил своя апарат на репресии. Ако Буш – противно на плановете на международната общност - постави на дневен ред въпроса за смяната на режима в Иран и ако не дай си боже даде заповед за планирането на бойни удари по подземните ирански атомни съоржения, без да се съобрази с предупрежденията и съветите на своите военни – той ще взриви не само крехкия алианс в Съвета за сигурност. Нещо повече: Той ще стимулира иранския национализъм така успешно, както едва ли би се удало и на самите ирански религиозни водачи. В подобен случай Буш би повторил грешките на войната в Ирак. Ако статията на Хърш предизвика в Америка дебат, който да осуети подобни действия, заслугите на Хърш ще надминат многократно заслугите му към читателите. Макар че те и сами по себе си са достойни за адмирации!