Ентуасиазмът сред първите американски дипломати е доста скромен. Главният преговарящ по севернокорейската атомна програма Кристофър Хил коментира резултатите от 16 часовите маратонски преговори в Пекин по следния начин :

“Това е добра първа стъпка и нашата надежда а и настояване е, след нея да последват и други.”

Някои експерти обаче поставят под въпрос, дали ще се стигне до следващи стъпки. Сред тях е Джон Уолфстол:

“Решаващият въпрос е, дали след замразяването на севернокорейските атомни съоръжения ще се стигне до истинска – де-нуклеаризация. Тоест става дума за това , дали страната в бъдеще ще има достъп до атомните материали, които е произвела през последните пет години.”

Експертът по атомни въпроси Дейвид Олбрайт допълва :

“Замразяването на атомната програма не означава разоръжаване. Решено е просто да се прекрати по-нататъшното производство на плутоний, от това обаче не изчезват половин дузината бомби, които Северна Корея по всяка вероятност вече притежава.”

Още по-категоричен в оценките си беше бившият посланик на САЩ в ООН Джон Болтън, който е известен като хардлайнер:

“Това е напълно погрешен сигнал до онези хора по света, които биха желали атомните оръжия да получат ново разпространение. Сигналът е, че ако нещата се протакат достатъчно дълго , в крайна сметка се постига победа.”

По този начин Болтън критикува доставките на петрол и финансовите помощи, които бяха обещани на Северна Корея в замяна на спирането на атомната и програма. Той е ядосан и от това, че страната, която до скоро беше считана за част от “оста на злото”, сега дори може да отпадне от списъка на държавите, които открито подкрепят тероризма.