В прогимназията на градчето Кълпърър, щата Вирджиния, вече не може да се чете оригиналът на този покъртителен литературен и исторически документ. Родителите на един ученик се оплакаха, че в своите записки Ане Франк се занимавала с "неприлични" теми. Става дума за това, че в един пасаж пубертиращата Ане отделя внимание на вагината си. Училищното ръководство реагира веднага и спря четенето на оригинала в класовете на 12- до 13-годишните ученици. Те ползват сега първото издание на дневника, публикуван за пръв път през 1946 година от бащата на Ане, Ото Франк, в преработен вид.

Чиста проба цензура

Разпореждането на училищната управа в Кълпърър предизвика разгорещени дебати. В местните интернет-форуми често се споменава думата "цензура". Един възмутен родител например пита: "Нима си въобразявате, че момичетата от осми клас не се занимават с тялото си в своите дневници? Как не разбирате, че това е една великолепна възможност, сближаваща нашите деца с Ане Франк?"

Инкриминираният пасаж от дневника на Ане Франк гласи: "Когато съм в тоалетната, понякога се вглеждам и забелязвам, че урината излиза от една дупка във вагината, но горе има още нещо, още една дупка, само че не знам за какво служи." Това самонаблюдение липсваше дълго време във всички издания и преводи на дневника, преработен от бащата на Ане и изчистен от всички по-деликатни пасажи.

През 1944 година скривалището на семейство Франк е разкрито и те са изпратени в Освиенцим. Оттам Ане е прехвърлена в Берген-Белзен, където умира от тиф през пролетта на идната година, само няколко седмици преди края на войната.

Ото Франк зачертава най-личните пасажи от оригиналния текст на своята високо интелигентна и имаща явно литературни амбиции дъщеря. Тук влизат някои крайно враждебни изявления на Ане срещу майка й.

И още манипулации

Редакторите на първия немски превод от 1950 година пък извършват една друга манипулация, смекчавайки присъдата на авторката, че "на този свят няма по-голяма вражда от враждата между германци и евреи". Манипулацията е била извършена впрочем със съгласието на Ото Франк, който въпреки ужасната съдба на дъщеря му се е застъпвал за помирение с германците.

Чак през 1986 година холандският Държавен институт за военна документация пусна оригиналния текст на дневника. В него, по желание на семейството, липсват само 47 реда, в които Ане обрисувала "извънредно враждебна и донякъде невярна картина на брака на родителите си".