В обръщение към нацията американският президент Обама защити военната намеса в Либия. Той подчерта, че САЩ действат като част от широка коалиция с цел да се предотврати масово кръвопролитие. С речта си Обама се защити успешно от критиката в собствената си страна. Защото той се оказа под натиск: целта на намесата в Либия изглеждаше твърде мъглява, на мнозина американци не бе ясно защо техните войници трябва да си рискуват живота за една далечна страна и един непознат народ. Америка няма непосредствени стратегически интереси в Либия. От друга страна предимно консервативни политици са недоволни, че Вашингтон се отказа драговолно от ръководството на бойните операции.

Да се поучиш от грешките си

Това бяха въпросите, на които Обама отговори със своята реч, като същевременно дефинира интервенционистката политика на своето правителство. Когато е необходимо да се предотврати кървава баня, когато е под заплаха политическата стабилност на един цял регион, тогава САЩ са длъжни да се намесят. Той с право напомни за Босна, където международната общност стоя бездейно прекалено дълго. При това целта не е свалянето на Кадафи с военни средства: ние не можем да си позволим повторение на грешката от иракската война, заяви президентът.

Белият дом е усвоил и още един урок: САЩ не желаят повече да предприемат солови акции. Същевременно е ясно, че без американско участие решенията на международната общност не биха имали никакъв практически смисъл. Америка си оставаща водещата сила в света, без която нищо не става.

Обама даде ясно да се разбере, че американският ангажимент е ограничен. Американски войници няма да стъпят на либийска земя, а утре ръководството на операциите преминава в ръцете на НАТО. От една страна това е ход, целящ да успокои домашната аудитория, а от друга - просто необходимост. Защото САЩ не са във финансово и военно състояние да водят и трета война.

Прагматизмът на Обама

Със снощната си реч президентът Обама се изяви като държавник, който е готов да действа енергично за спасяването на други народи. Но той показа, че това става не спонтанно, а съвсем прагматично, с отчитане на плюсовете и минусите. С една дума: намесата в Либия не означава, че протестиращите в Сирия, Йемен, Бахрейн или Иран могат да разчитат на масирана подкрепа от Америка.