Още в началото на годината кметицата на града Фемке Халсема предложи на градския съвет всички 166 кофишопа да бъдат затворени за чужденци и да останат достъпни само за гражданите на Нидерландия. Целта е по този начин да се ограничат размерите на наркотуризма. По думите на кметицата, градът трябва да стане привлекателен не с наркотиците, а със своята собствена „красота и многообразие, с богатата културна програма“.

Амстердам, който има 850 000 жители, се посещава годишно от почти 20 милиона туристи. Много от тях идват не заради каналите и музеите, а единствено с целта да посетят някой кофишоп. Тълпите пияни и дрогирани чужденци в центъра на града отдавна са се превърнали в истински проблем за местните жители, а градският бюджет няма голяма полза от тях, тъй като те харчат парите си само за алкохол и наркотици.

Загуби за бизнеса

Ограничения за продажбата на марихуана на чужденците в Нидерландия се въвеждат постепенно от 2012 година насам и съществуват из цялата страна. Но законът, който забранява легалната продажба на марихуана и на други леки наркотици на чужденци, оставя на местните власти правото на избор какви ограничения да въведат и дали въобще да ги въвеждат.

Не всички в Амстердам обаче поддържат забраната като ефективна мярка за ограничаване на онези туристи, които не идват заради културата. Логично най-голямо е недоволството сред собствениците на кофишоповете, които – подобно на ресторантите и на туристическия бизнес като цяло, също са потърпевши от пандемията. Собствениците на кофишопове не само се опасяват от загуби, но и предполагат, че търговията с наркотици ще се прехвърли на черния пазар. „Ако спрем достъпа на туристите, ще изгубим 80 процента от клиентите си“, казва Ева Макгир, продавачка в един амстердамски кофишоп. „Нидерландците не стоят по кофишоповете – те си купуват канабиса и си отиват вкъщи.“

Както казва директорът на амстердамския Музей на канабиса Гари Галахър, туристическият бранш в Нидерландия е с намалени печалби заради спада на посетителите, макар ограниченията за влизане в страната, въведени във връзка с пандемията, да бяха смекчени. Затова той не допуска, че е особено вероятно да бъде наложена забрана за посещението на кофишопове от чужденци. "Могат да променят правилата, но не и нашата култура. Амстердам си има определен имидж и ще си остане такъв", казва той. Освен това, според Галахър, рискът за стимулиране на незаконната търговия с наркотици е твърде голям. "Когато кофишоповете бяха закрити по време на локдауна, нишата тутакси бе заета от уличните търговци. След няколко дни градските власти дадоха заден ход и кофишоповете бяха открити отново."

И Ева Макгир не вярва във въвеждането на забраната: "Няма как да стане", казва тя. В такъв случай забраната ще се отнася и за множеството граждани на ЕС, които живеят и работят в града, но нямат нидерландски паспорт. Същевременно Макгир разбира защо за мнозина забраната за продажбата на леки наркотици изглежда много привлекателна - и тя се дразни от шумните невменяеми тълпи.

26-годишният Милан, който живее в квартала на „червените фенери“ в Амстердам, разказва за грозни сцени, разигравали се пред прозореца на приземното му жилище. "Веднъж видях как един човек седна там, след което повърна." Милан е привърженик на забраната: "Тези хора се държат непочтително - не проявяват разбиране към това, че в този квартал живеят хора."

Вече бяха приети някои ограничения

Междувременно Амстердам все пак е приел известни мерки срещу наркотуризма - през лятото на тази година градските власти взеха решението годишно да бъдат разрешени максимум 20 милиона туристически нощувки. А от 1 октомври квартири под наем по линия на Airbnb могат да дават само тези, които имат регистрационен номер. След въвеждането на това изискване, предлаганите жилища и къщи за нощувка в Амстердам намаляха с 80 процента.

Кметицата Халсема предвижда освен това да изнесе района с „червените фенери“ извън центъра, като тази нейна инициатива има поддръжници. По данни на Dutch News, Амстердам е вложил 160 000 евро за развитие на туристическите развлечения и забележителностите, които не са свързани с наркотиците - например за улично изкуство или най-високата люлка в Европа. Целта е да се привлекат такива туристи, които се интересуват и от култура - хора, които ще обогатят града с присъствието си и ще се държат прилично.

Директорът на Музея на канабиса Гари Галахър смята, че повече полза, отколкото от забраните, би имало от увеличаването на полицейското присъствие в центъра на града. Той е убеден, че местните жители само ще приветстват установяването на повече ред. "Но да не се дава възможност на туристите да харчат пари тук не е особено умна идея", отбелязва Галахър.

****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: