1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Анатомия на мига

10 септември 2009

Животът на желанията, не явните, а скритите - за бивалиците и небивалиците в делника на човека, чиито желания ненадейно се сбъдват, разказва Томас Главинич в новия си роман. Повече за книгата – от Бисерка Рачева.

Снимка: AP

Безмислено е, казва на времето Кант, да декларираш Богу желанията си, той и без друго ги знае. Само че напук на разума, кой все пак не би искал, като в приказките, да види изпълнени трите си желания? Първото ми желание е да се сбъднат всичките ми желания, изхитрява се да отвърне Йонас на странния скитник, слисал го насред разходка в парка с настойчива и невероятна оферта: да изпълни три негови желания.

За скрития, своенравен и често опасен живот на желанията, стаени в неосветените дълбини на подсъзнанието, става дума в новия роман на Томас Главинич. Странникът със съмнително бяло сако, тъмни очила и дъх, намирисващ на бира, никак не прилича на Господ-Бог, пък и Йонас, въпреки объркването си, не го взема насериозно; само че желанието да се сбъднат всичките му желания впоследствие наистина се сбъдва. И то с фатални последици. Томас Главинич се връща към мотива за магията на трите желания, използван в стари приказки и митове, - магия, която по правило води не до очакваното щастие, а до поуката за мъдрото човешко смирение.

"Животът на желанията", изд. "Ханзер"Снимка: Hanser

Живот като в компютърна симулация

Извън този мотив, романът “Животът на желанията” не е изграден като приказка. Обратното, той разказва за познати, банални наглед неща. Разказва за семейния делник на Йонас, за душевния неуют на грижовния баща, който не иска да загуби жена си и двамата си сина, но и на всяка цена иска да има любимата Мари, макар че тайната му връзка с нея обърква всичко и още повече го отчуждава от собственото му Аз. Работата в рекламна агенция отдавна му навява скука, пък и самият той не се отличава много от затъналите си в рутина колеги – Йонас е един от тях, обикновен, симпатичен човек с известен чар, който живее, чувства и мисли, както живеят, чувстват и мислят повечето хора от неговото поколение. Навършил 35 години, той все още не е излязъл от възрастта, след която човек престава непрестанно да мисли за секс, а и е все още твърде млад, за да му е все едно в какво, собствено, се състои смисълът на живота. Йонас все още търси този смисъл и се страхува, че животът ни днес е един вид компютърна симулация, че понятията ни за религия са погрешни, защото изхождат от представата, че Бог е подобие на човека.

Стар познайник с нов проблем

Още в първите десетина страници Главинич успява релефно да очертае централния проблем и характерите на героите, а с необичайната начална ситуация и да разпали любопитството на читателя. Да изненадва винаги с нови теми и ексцентрични идеи е станало междувременно част от писателското амплоа на 37-годишния австриец; през последните единадесет години той публикува няколко романа - повече или по-малко успешни, но без изключение много оригинални като техника на повествуване. В “Животът на желанията”, седмият му роман, обичайният фоейерверк от изненади е приглушен – сценарият, атмосферата и главният герой са отчасти познати от предишната книга на Главинич, “Работата на нощта” /2006/. Още в тази книга, пак под името Йонас фигурира симпатичният, нелишен от харизма човек на средна възраст, който се опитва да се пребори с чепатото време и открива, че в сънищата и желанията му някаква част от него живее свой, странен, загадъчен живот.

“Животът на желанията” също се гради на фантастично хрумване: в първите две части скритите щения на героя се осъществяват против волята му и от тях произтичат чудати, страховити, абсурдни, необясними явления.

Томас Главинич е автор на седем книгиСнимка: picture-alliance/ dpa

В тоналността на разказа, колкото сериозен, толкова и непринуден, странното при това не само изглежда реално, а и се възприема като нормално. Йонас бързо забравя случайната си среща със скитника, само че скоро след нея започват да го сполетяват едно след друго невероятни неща. Отначало не лоши: борсовите му акции непрестанно носят печалба, малкият му син с дотогава забавен растеж изведнъж пораства с четири сантиметра. Постепенно чудатите случки започват да вдъхват безпокойство и страх: на улицата Йонас вижда своя двойник, който без предупреждение се намества в неговото тяло; през една безсънна нощ луната се подчинява на волята му, след гореща любовна нощ с Мари на следващия ден намира жена си мъртва във ваната. Лекарите констатират сърдечен удар, Йонас е разтърсен и изпитва искрена скръб. Не е пожелавал смъртта на жена си, пожелал си е само малко повече от откраднато щастие с Мари. И за пръв път е слетян от ужасното подозрение, че неосъзнатите му, потискани от разума, ала все пак излизащи наяве желания са причина за връхлитащия го апокалипсис.

Краят на света в модерен вариант

Атмосферата, в която потапят апокалиптичните преживявания на героя, не е обаче страховита. Една от привлекателните страни на тази книга е, че съмненията, скръбта, ужаса, които описва, в нито един момент не се прокрадват и в словото, с което са описани – макар страшните знамения да се множат. Йонас може би неслучайно носи името на пророка Йона, опълчил се срещу Божията повеля, погълнат за наказание от огромен кит и после изхвърлен жив на брега. Йонас е и прокълнатият, и избраният: Имаше чувството, че е чужденец на земята, същество, което не се числи към хората, които го заобикалят.

Че Главинич чудесно е усвоил школата на Кафка, а и още повече тази на чилиеца Роберто Боланьо, от когото е заимствано мотото на романа, не подлежи на съмнение. В реалната, невинно банална ситуация сякаш мимоходом се оглежда животът на неосъзнатото, плашещото, ужасното, тъмната страна на човешкия характер; и зад уж безобидните, непозволени от волята и разума лоши помисли надзърта стихията на агресивния инстинкт. “Животът на желанията” е наситен, освен това, със символични предзнаменования за катастрофата: още преди тя да е връхлетяла живота му, Йонас постоянно се натъква на тревожни сигнали. В интернет прочита за огромен астероид, застрашаващ земята, по телевизията следи предаване “на живо” за жертвите на злополука при скъсване на въжена линия, става случаен свидетел на кражба и убийство в една бензиностанция, а в отдавна необитавания му бащин дом телефонът кой знае защо звъни. Странното е, че обезпокоителните сигнали са едва ли не част от нормалния делник на хората, но за разлика от Йонас, другите сякаш не ги забелязват или поне не отварят дума за тях.

"Работата на нощта", 2006 г.Снимка: Hanser

Фуга на несигурността

Талантът на автора да гради напрежение върху привидно дребни случки от делника и неусетно да внушава усещане за абсурдите и неустойчивостта на целия съвременен живот му изневерява, за жалост, в последната част на романа. Тя създава впечатление, че Главинич не успява да използва докрай възможностите на оригиналната изходна ситуация и прибягва до малко поизносения финал на поучителната приказка за трите желания. Всичко някак много набързо и не много убедително се сбъдва: абсолютното еротично щастие, раят, краят на света, смъртта на Йонас и Мари на изоставен остров, залят от цунами – вероятна последица от сблъсъка на астероид със земята. Преди да умра, искам да знам нещо повече за смъртта, искам да знам какво е на косъм да се разминеш с нея, искам да погледна в бъдещето и в миналото, пожелава си героят в началото на романа. В мига, в който неговите и много човешки, и много непомерни желания се осъществяват, вече е късно да се откаже от тях. Шансът да предотврати фаталния миг не му е даден.

Сигурно за модерния човек е само едно: че е изгубил всичко, на което в други времена се е крепило чувството на предшествениците му за устойчивост, защитеност, сигурност.

Автор: Бисерка Рачева Редактор: Александър Андреев

Thomas Glavinic: Das Leben der Wünsche. Hanser Verlag, München 2009.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ