"Каквото и да стане с Доминик Строс-Кан", пише Питър Байнарт в електронния вестник "Дейли Бийст", "неговият случай говори добре за американското правосъдие: ние няма от какво да се срамуваме." В другия ъгъл френският философ Бернар-Анри Леви кастри жестоко "канибализирането на правосъдието" и настоява неговият приятел ДСК да получи обратно "не само свободата, но и честта си".

Показно деградиране

Тези мнения отразяват дълбоките различия в отношението на американци и французи към личната сфера и репутацията. "Днес ние всички сме аристократи", казва духът на Париж. "Вече няма аристократи", скандира духът на Ню Йорк. И двете страни искат да кажат едно и също: че днес и най-голямата отрепка може да разчита на правосъдие и уважение. Но различният начин на изразяване е показателен за различния начин, по който функционира обществото отсам и оттатък океана.

Действителността е съвсем различна и една бедна жена, да кажем от Гвинея, може да се окаже експлоатирана или насилена както в Париж, така и в Ню Йорк. Както узнаваме в хода на текущия скандал, силните на деня са склонни да очакват сексуални услуги и във Франция - и там може би повече, отколкото където и да било другаде по света.

Унизителната разходка с белезници на ръцете на човека, който при други обстоятелства би могъл да стане президент на Франция, има двойно и то измамно послание. На първо място не е вярно, че унижението е еднакво за всички. В повечето случаи богатите и влиятелните могат да избягнат разходката с белезници, и те влагат много пари и усилия, за да се застраховат против подобен позор. На второ място, в днешния свят, в който изображенията са толкова по-могъщи от думите, това е равносилно на осъждане без съд. А съдът на Ютюб не познава обжалване.

Предупреждение към силните на деня

Когато първоначално защитаваше разходката с белезници на ДСК, нюйоркският кмет, милиардерът Майкъл Блумбърг, каза пред журналистите: "Ако не искаш подобна разходка, да не си правил престъпление." А ако се окаже, че не си направил такова? А, "тогава обществото би трябвало да се погледне в огледалото и да си обещае следващия път да бъде по-внимателно". Най-последното становище на Блумбърг гласи, че той винаги бил смятал разходката с белезници за "възмутителна".

Все пак от цялата афера може би ще има някаква полза. Силните на деня навсякъде по света, не само във Франция, са алармирани: дръжте се добре, ако не искате нещо такова да ви се случи и на вас.

Отвъд това предупреждение нито французите, нито американците имат повод за задоволство. Върху сексуалните нрави на върха на френското общество падна червеникава светлина, като от фенера на публичен дом. А показната разходка с белезници е извращение на правосъдието. Американският орел би трябвало да види сламката в собственото си око, а френският петел - гредата в своето.