Унгария

Унгария вече от години не е сред близките партньори на канцлерката. Унгарският премиер Виктор Орбан е един от най-отявлените критици на миграционната ѝ политика. Орбан е лидерът на онези държави от Централна и Източна Европа, които се противопоставят на исканото от Меркел преразпределяне на бежанците. Орбан желае една етнически хомогенна Унгария и повече власт за националните държави, вместо за Брюксел. Ангела Меркел го поздрави за преизбирането му, но това беше чисто протоколно. Партията на Орбан „Фидес“ е член на фракцията на ЕНП в Европарламента, но между Меркел и Орбан съществуват огромни идеологически различия. Затова Ангела Меркел е наясно, че Виктор Орбан няма да бъде неин съюзник в следващите години.

Испания

Съвсем друг е случаят с Испания. Страната, управлявана от консерватора Мариано Рахой, беше един от най-тесните европейски съюзници на Германия. Освен това Испания е една от малкото европейски държави без някаква значима дяснопопулистка партия. Но решението на германски съд да освободи сепаратисткия лидер Карлес Пучдемон натовари двустранните отношения. Все пак доверието между двамата правителствени ръководители по отношение на Каталуния не е накърнено. Ангела Меркел винаги е подчертавала, че отхвърля независимостта на Каталуния.

Италия

Ангела Меркел поддържаше много добри отношения с лявоцентристкия премиер Джентилиони и го смяташе за реформатор и европеец. Но след изборите през март ситуацията в Италия се промени изцяло. Партията на Джентилиони загуби изборите и на власт дойдоха евроскептици и десни популисти - от движението "Пет звезди" и от "Северна лига". Те веднага дадоха да се разбере, че не ги интересуват стабилизационните критерии на ЕС, въпреки че Италия е затънала до гуша в дългове. Макар и да не е ясно какво точно правителство ще бъде съставено в Италия, Рим ще бъде труден партньор за канцлерката Меркел.

Австрия

От декември в Австрия управлява консерваторът Себастиан Курц в коалиция с дяснопопулистката „Партия на свободата“. Тя не прокламира повече излизането на Австрия от ЕС, но си остава евроскептична. Австрийската коалиция ще се противопоставя на всички опити да се отпускат повече влияние и пари на Брюксел. От друга страна Австрия остава надежден партньор на Германия в стабилизационната политика. Виена обаче е против миграционната политика на канцлерката Меркел. Още като външен министър Себастиан Курц спомогна за затварянето на т.нар. Балкански маршрут. Освен страните от Вишеградската четворка, никой друг европейски политик не води толкова твърда антимиграционна политика както Курц. Ангела Меркел трудно ще постигне компромиси с него по този въпрос.

Великобритания

Ангела Меркел изрази огромно съжаление от решението на британците да напуснат ЕС. Прагматизъм вместо идеология, откритост вместо капсулиране, стабилна икономика вместо трупане на дългове. Тези основни принципи са близки на Ангела Меркел и на ХДС. Великобритания, която е втората по големина икономика в ЕС, вторият по големина донор в Общността и ядрена сила с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, беше един от най-силните съюзници на канцлерката. И след Брекзита Великобритания ще си остане добър партньор на Германия. Загубата за европейската политика обаче ще е голяма.

Холандия и другите държави от Севера

Холандия по традиция е един от най-важните съюзници на Германия. Винаги, когато е ставало дума за отворени пазари, свободна търговия, конкуренция или за стабилни държавни бюджети, холандското правителство е стояло на страната на Берлин. Датчаните, шведите, ирландците и балтийците мислят по същия начин. Поне в това отношение те са естествени съюзници на канцлерката. Всички те обаче са загрижени за новия курс на германската европейска политика. Този курс на канцлерката предвижда увеличаване на европейския бюджет. Ако ли пък се наложат вижданията на  френския президент Макрон, еврозоната ще получи собствен бюджет и общ европейски финансов министър. Всички северни страни отказват категорично да прехвърлят тези компетенции на Брюксел. Те се опасяват, че ще трябва да плащат за неразумната икономическа политика на другите. През март осемте северни държави дори излязоха със съвместна декларация по този въпрос и Ангела Меркел не може да я игнорира.

Франция

И под управлението на Еманюел Макрон Франция остава неразделен партньор на Германия. Така поне федералното правителство и Елисейският дворец представят нещата. Голяма част от германските политици, смятат, че Макрон е последната надежда за спасяването на Европа. Изненадващата му победа преди по-малко от година срещу Марин Льо Пен предизвика всеобща вълна на облекчение в Берлин. Макрон минава за носител на надежда за нов европейски подем. Това дори е вписано в германския коалиционен договор. Но Макрон все още очаква ясен отговор от Берлин на своите реформаторски идеи за еврозоната. В Берлин пък растат съмненията, че всъщност става дума за прехвърляне на финансовото бреме върху гърба на германските данъкоплатци. Еманюел Макрон е под засилен натиск и в самата Франция. Последните стачки показват колко силна е съпротивата срещу неговата програма за либерализиране. А след една година предстоят избори за Европарламент. Съществуват опасения, че в него могат да влязат нови представители на дяснопопулистки и евроскептични партии.

Остава много малко време за постигането на успех, който да убеди гражданите в истинската стойност на ЕС. Независимо от всички различия, Меркел и Макрон са единни в желанието си да работят за издигането на Европа. За да го постигнат, те са зависими един от друг и то повече от всякога.