Европа не познава България. И като я запознаеш само с негативното: един път - с престъпността, втори път- с циганите, трети път с наркоманите и сега - с изоставените деца, Европа ще остане с чувството,че тук се разиграва вселенска катастрофа. Необходимо е време, за да успее българското общество да поеме своите функции.

Оттук започва разговорът ни с Андрей Райчев за невидимия свят на изоставените в домове българчета. Поводът за него е, че само след няколко дни, на 4 март в Брюксел, ще бъде показан филмът на BBС за един от 26-те български дома за деца с увреждания. По думите на българската социална министърка Емилия Масларова през последните 3 години държавата е създала 240 нови алтернативни форми в големите градове, но деинституционализацията е бавен процес, за който са нужни много пари. Това уточни Масларова в наше предишно предаване. За филма на BBC тя бе категорична:

„Това не е България”

Андрей Райчев: Дефицитът, който регистрираме в случая, не е дефицит на държава, а е дефицит на общество. Българското гражданско общество е младо,няма и 20 години. То едва прохожда. Православната църква има своите особености и те са в нейната нереформираност и консерватизъм. Тя не е поела функции, които са характерни за църкви в други страни. Да, факт са домовете,тези домодерни форми, системите на затвореност,както казва Фуко,тоест почти затвори, в които ги държим. Но е абсурдно да искаме държавата да промени това, защото държавната е репресивен орган. Държавата може да създаде условия обществото да промени ситуацията.

Преди 10 години българите бяха много бедни, едва оцеляваха. И на никого в главата не му идваше мисълта да помага. Сега това не е така. Сега производството расте. Оформя се една класа от обществото от 20%, която живее много добре. И ресурс,който да се насочи към тези деца вече има. Но липсват обществените форми за използване на този ресурс. И ние звъним на звънеца на държавата и казваме: „Ало, държава, какво правиш?” Държавата може да направи поредния репресивен апарат. Или да даде пари. Но

Проблемът не е нито в държавата, нито в парите.

Реалният дефицит е в обществото

Проблемът е, че трябват свещеници, доброволци, фанатици, еколози, всякакви хора, които да се устремят към изоставените деца и да носят към тях тези „трохи”, които ще им се осигурят по-добро бъдеще.

И все пак ролята на държавата е не да абдикира, а да създава условия. Как се случва това в България днес, няколко години след началото на реформата на системата за грижи за децата?

Според Андрей Райчев промяната в Семейния кодекс, според която, „ако един родител изостави детето си в дом и не го потърси след 1 година, държавата ще може да го даде на огромната опашка от хора, които искат да имат дете”, е стъпка към по-добро, а не абдикация.

96% от децата в домове са с родители

Андрей Райчев:Аз съм шокиран от тази цифра. И ето държавата създава условия тази опашка да намалее.

Но да се върнем към филма за Могилино – филмът не е адресиран нито към реалния дефицит - обществения, нито дори към държавата - той е адресиран към страната. Ето,виждате ли, казва този филм, колко е страшно в тази страна. И това е продължаващ елемент от сатанизацията на страната, а впрочем и на Румъния.

България и Румъния са нарочени и сатанизирани. За тези две страни непрекъснато се преувеличава нивото на престъпност, занижава се нивото на култура. Сега и изоставените деца.

България е на второ място в Европа, след Русия,

по институционализирани деца

И това не е нарочване и сатанизиране. Това е реалност. Българската държава все още трудно срича Де- ин- сти ту- ци- о -на –ли- за –ци- я

Причината е, че държавата е заменила църквата. И това е правилна критика. Но тя е критика към българската църква. Православната църква не е реформирана от 1200 години.

За частния бизнес, който в много страни,заедно с църквата е поел функцията грижа за изоставените, Андрей Райчев добавя, че и на него в момента не може да се разчита.

Андрей Райчев: Породата български бизнесмени е първо поколение бизнесмени - те не са хора милозливи, милостиви.Те са новозабогатели хора, много често хора на ръба на закона, общо взето жестоки хора.Това не е породата,на която можем да разчитаме в това поколение. В следващото със сигурност ще можем.

Обобщението на социолога Андрей Райчев е,че в България има среди на затваряне - домове, затвори, психиатрии. Има десетки хиляди ромчета, които живеят в свой паралелен свят - не ходят на училище, дишат лепило. И това са факти. Такова е българското общество днес

Андрей Райчев: И понеже собствената ни телевизия си е затворила очите, когато друг ни покаже тази истина, изпадаме в истерия.

Да. Истината не е манипулация, но истерията е

Истерията около детския дом в Могилино е видима манипулация. И това ме смущава. Пак казвам: България е една догонваща страна. Необходимо е време, за да успее българското общество да поеме своите функции.

Няма смисъл да сатанизираме България и да звъним на звънеца на държавата. Не можеш да прехвърляш своята отговорност на друг. Нужни са обществени форми и усилия за превръщането на невидимия свят на изоставените деца на България във видим.

Това е накратко обобщението на казаното от социолога Андрей Райчев по темата: Изоставените деца на България.