Оня ден г-н Огнян Минчев даде интервю, което няма как да окачествя, освен като уникален политологически фалит. Още в заглавието научаваме най-важното: „Политическото”, за което г-н Минчев твърдеше, че е умряло заради идването на царя през 2001-ва година, всъщност още е живо! Но ще умре всеки момент – ако г-н Борисов се съюзи с БСП. За самия г-н Борисов пък научаваме, че вече не е - както г-н Минчев твърдеше - царски бодигард и бивша мутра, а създател на „млада партия”, в която могат обаче да се инфилтрират агенти на лошите.

Мъртва ли е българската политика?

В описанието на „лошите” също забелязваме радикална промяна: Доскоро най-страшният дявол, г-н Сакскобургготски, е категорично изтласкан от първото място. Сега шампионът-сатана е ДПС, за което се твърди, че е ни повече, ни по-малко от „проказа за българската политическа система”. Царят не печели и сребърния медал, връчен на БСП/БКП. Под управлението на които партии „нито един ден ... в България не се е живеело нормално”.

Така че, според сборното съждение на г-н Минчев излиза, че политиката в България отдавна е умряла, но сега се е разболяла от проказа и скоро ще умре окончателно! Но може и да не умре. Което обаче ще стане само, ако спешно преродилият се от лош в добър г-н Борисов вдигне сините на власт. И - това е специално намекнато - ако ги слуша, докато заедно управляват.

С което най-сетне преходът ще свърши, защото очевидно преходът свършва, когато сините идват на власт и започва пак, щом я загубят. И доколкото сега те са в опозиция, г-н Минчев съставя най-забележителния синоним за „преход”, който съм чувал: „Психологически - казва той - се намираме в края на 20-годишен период”.

А на финала на тази зашеметяваща конструкция научаваме следното за умственото състояние на самия г-н Минчев: "Да кажа, че на България й трябва ляво правителство, означава умствено да не съм наред. Нелепо е също да се каже, че ни трябва дясно управление.” (Понеже Рейгън и компания, вметва политологът, т.е. най-десните, причиниха световната криза). Извод: Трябва „правителство, което съчетава компетентност, морал и прагматизъм. Способно да действа независимо от партизански подбуди.”

Усетихте ли върховната ирония, любезни читателю? Та това е почти цитат от царя през 2001-ва година. Това са онези негови думи, заради които г-н Минчев тогава го обвини, че убива политическото!

Главната беда

Всичко цитирано, разбира се, е и илюстрация доколко злобата може да заслепи дори един грамотен човек. Но главната беда виждам съвсем другаде и тя не е само в уродливи текстове като обсъдения по-горе: Бедата е, че на българите продължават да пробутват ментета, според които преходът не е свършил. Тоест, да събуждат надежди за радикална, революционна промяна. Но по десетки причини, включително геополитически, нищо радикално в България не предстои (освен при световно-историческа катастрофа, не дай боже). Подобренията, към които има смисъл да се стремим, са предимно еволюционни. Сиреч бавни, непоследователни, винаги недостатъчни.

Никакви фундаментални алтернативи у нас и пред нас няма, особено ако говорим за положителни изменения. Предстои ни предълъг път на европеизация, на бавно забогатяване, на постепенно намаляване на корупцията и пр. и пр. все тягостно мудни неща.

А колкото до г-н Огнян Минчев, сега е моментът той да препрочете гениалния Д. Хармс и неговото безсмъртно: „Как новата идея поразява човека, за нея неподготвен”...