Турция продължава офанзивата си в северна Сирия. Тя е насочена срещу ИД, но и срещу кюрдите в региона - "тези сепаратистки терористи", както ги нарича Ердоган. "Ще продължим, докато ги унищожим", казва той.
Снимка: Getty Images/AFP/B. Kilic
Реклама
През последните дни в северна Сирия се водиха ожесточени боеве между турската армия и кюрдските групировки. Турция извърши множество въздушни удари, а турският президент Ердоган демонстрира решителност. "Ние ще подкрепяме всячески операциите срещу т.нар „Ислямска държава” (ИД) в Сирия и Ирак. Затова сме тук. Ще подхождаме също толкова решително и срещу кюрдските групировки, тези сепаратистки терористи. Ще продължим офанзивата, докато ги унищожим", заяви борбено той. Целта на Анкара е да осуети разрастването на влиянието на сирийските кюрди, както и да отслаби стремежа им за автономия в Турция.
Всеки воюва срещу всеки
По данни на правозащитници, при турските въздушни удари са били убити десетки цивилни граждани. Турските военновъздушни сили са бомбардирали и една ферма, където много семейства са потърсили убежище. Анкара обаче отхвърля обвиненията и твърди, че са били ликвидирани само кюрдски бойци. Знае се също така, че по време на операцията е загинал и един турски войник.
Турската армия води ожесточени боеве с части на военния съюз "Сирийските демократични сили", който се ръководи от кюрдските милиции "Народноосвободителни сили", които воюват срещу ИД и са поддържани от САЩ. За много наблюдатели това е пореден пример за абсурдността на съюзите в сирийската война, където всеки воюва срещу всеки. САЩ също подкрепят някои сили, които воюват срещу Турция.
Ердоган на война срещу кюрдитеСнимка: Reuters/U. Bektas
Ожесточените боеве в северна Сирия оказват влияние и върху граничния регион в югоизточна Турция. През последните дни на много места в югоизточна Турция бяха извършени нападения, при които загинаха най-малко десет души. Бойци от забранената кюрдска работническа партия ПКК пък атакуваха летището в Диарбекир с ракети.
Същевременно в Сирия войските на диктатора Асад празнуваха превземането на град Дарая, който бе под обсадата на сирийските правителствени войски в продължение на четири години. "Толкова дълго бяхме обсадени, че забравихме как изглеждат нормалните хора, които не са били принудени да гладуват", казва говорителят на градския съвет Фади Мохамед.
Накъде върви Сирия?
След дълги преговори бунтовниците и сирийската армия договориха мирната евакуация на хората от Дарая. А сирийската армия обеща и свободно отстъпление на бунтовниците. Те получиха право да запазят оръжията си и да се пренасочат към други, контролирани от противниците на режима градове. След това сирийската армия навлезе в града, който е от голямо стратегическо значение за Асад, тъй като е разположен непосредствено до военно летище.
В другите сирийски градове убийствата продължават. По данни на правозащитници, сирийската армия е хвърлила бомби с напалм в град Хомс. Загинали са много деца. "Международната общност дори не е в състояние да осигури медицинска помощ в града, въпреки че хуманитарните конвои са на няколко километра от обсадените градове. Сирийският режим не ги допуска, а ООН гледа безпомощно", казва Мазен Куарах, който работи в една неправителствена организация.
Въздушните удари срещу Алепо също продължават. Според правозащитни организации, през последните седмици там са загинали много цивилни граждани. И докато убийствата продължават и в други части на Сирия, в контролираната от режима столица Дамаск войната сякаш не съществува: през уикенда там беше открит панаир на книгата! Сирийското правителство си прави реклама, залагайки на удоволствието от четенето.
***
Разгледайте и нашата фотогалерия:
Защо бягате?
Едни бягат от война. Други - от нищета и безизходица. Трети, защото "всички искат в Европа". По т.нар. Балкански маршрут все още преминават хиляди мигранти. М. Илчева разговаря с някои от тях и ги попита: "Защо бягате?".
Снимка: DW/M. Ilcheva
Ахмад, Винус и Роуз от Сирия
"От шест месеца живеем в Гърция, а Роуз се роди по време на бягството ни в Турция", разказват Ахмад и Винус от Сирия. Те са избягали от родното си село през декември 2015 година. Въздушните удари на руснаците разрушили къщата им близо до Латакия. Двамата са загубили всичко.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Абдуламир от Ирак
Абдуламир е бежанец от над 10 години. Войната в Ирак го прогонва в Сирия, където става християнин. По-късно сирийският конфликт го принуждава да избяга в Турция. Там обаче Абдуламир многократно става жертва на атаки от страна на мюсюлмани. През февруари 2016 пристига в Гърция. "Малко преди гръцкия бряг един турски военен кораб се опита да потопи лодката ни. Бяхме уплашени до смърт", спомня си той.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Фарман от Пакистан
"Вчера пристигнах в България. Дойдох през Турция. А крайната ми цел е Германия. Повечето са тръгнали натам", казва 18-годишният Фарман. "Германия е много хубава страна. Искам да работя там", обяснява младежът и добавя, че по професия е готвач.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Вазим от Пакистан
"Сърбите вече няколко пъти ме връщат обратно в България. Но аз няма да се предам. Пак ще опитам, защото искам на всяка цена да стигна до Германия", разказва 28-годишният пакистанец Вазим (с бялата тениска), който е учител по компютърни технологии. В момента е настанен в бежанския център в Пъстрогор.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Монголците от Пъстрогор
В бежанския лагер в южното българско село Пъстрогор са настанени само две семейства - и двете от Китай. И те са се запътили към Германия. "Ние сме от Шилин-Гол в китайската област Вътрешна Монголия. Монголци сме и китайците не спират да ни тормозят", разказват те.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Али от Пакистан
Пътуването от Пакистан до Германия му струва 6 000 щатски долара. Засега 23-годишният Али (вляво) е успял да стигне само до България. "Искам да отида в Германия, защото трябва да издържам семейството си. Бих могъл да карам такси", казва той.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Мохсен от Иран
"Аз съм християнин и мюсюлманите в този приют ме тормозят", разказва 22-годишният иранец Мохсен, който от няколко седмици е настанен в Пъстрогор. Той е анестезиолог и може да си представи да остане да живее в България. "Единственото, което искам в момента, е да ме преместят в друга стая - далеч от пакистанците и афганистанците."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Пакистанецът, който моли да го върнат
"Please, Mister, please, deport. Pakistan." Този пакистанец (вдясно) умолява директора на приюта в Пъстрогор да го върне в родината му. Детето му се е разболяло тежко. "Пътуването до Европа беше грешка", признава той. Още няколко мъже от Афганистан молят да бъдат върнати по родните им места.
Снимка: DW/M. Ilcheva
Хорам от Пакистан
От две седмици Хорам е в бежанския лагер в сръбския град Суботица. Вече е предприемал опит да премине сръбско-унгарската граница. Безуспешно. "Унгарските полицаи ни нападнаха и ни удряха жестоко", разказва Хорам и показва двете рани на главата си. "Защо трябваше да ни бият? Не разбирам."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Омар от Пакистан
Бягството на Омар започнало преди 11 месеца. Първоначално се опитал да мине през България, но там бил върнат обратно в Турция. Вторият опит - през Македония - бил успешен. Днес Омар е настанен в лагера в Суботица. "Моята цел е Италия. Там дават по-лесно бежански статут."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Сириецът, който чака да свърши войната
"От две седмици съм тук и се надявам, че унгарците скоро ще ми позволят да подам молба за убежище", разказва този млад мъж от Сирия. Той живее в импровизирания лагер в Келебия на сръбско-унгарската граница. "Когато войната в Сирия свърши, искам да се върна обратно. Сирия е моята родина и аз искам да живея там. Обичам я повече от всичко."
Снимка: DW/M. Ilcheva
Афганистанецът с въпрос към Меркел
"Какво направи г-жа Меркел?", пита този млад афганистанец, който от няколко дни живее в палатка на граничния пункт Келебия до унгарската граница. "Миналата година тя ни покани, а сега затвори границите. Защо, г-жо Меркел?", пита младежът.
