Преди 75 години американците Уилям Грифит Уилсън, борсов посредник, и Робърт Холбрук Смит, лекар, полагат основите на движението "Анонимни алкохолици". Двамата си приличат по едно - те имат един и същи проблем - алкохола, и искат да помогнат и на други хора в същото положение.

С 12 стъпки към успеха

Уилсън и Смит се запознават през 30-те години на миналия век, а през 1939-та издават книгата, която дава името на движението "Анонимни алкохолици". Тя съдържа биографии и сведения за начина, по който те самите и други хора със сходни проблеми са успели да се откъснат от алкохола. На базата на техния опит е съставена т. нар. програма "12 стъпки", към която и до днес се придържат всички членове на движението. В началото й е осъзнаването, че си безпомощен пред алкохола. Без това горчиво признание раздялата с порока не е възможна.

Във втората стъпка се казва: "Стигнахме до извода, че сила, по-голяма от нас самите, може да ни възвърне духовното здраве". Религиозните хора наричат тази сила Бог. Щом алкохоликът се довери на Бог, трябва да признае грешките си, да ги отстрани и да поправи нанесените щети. В края на пътя е дълбокият духовен живот и готовността да помогнеш на другите алкохолици. Склонността към пиенето остава тема и за "сухите" алкохолици. Тя никога не се преодолява напълно - казват Анонимните. А единствената възможност да живееш с нея, се състои в доживотната абстиненция.

Броят на привържениците на движението постепенно расте - от стотина през 1939-та, 2 години по-късно те са вече 2000. В Германия организацията съществува от 1953-та година - американските войници я пренасят със себе си в Европа.

Днес има 2 милиона "анонимни алкохолици"

"Анонимните алкохолици" са организирани на демократичен принцип. Отделните групи са самостоятелни, но имат говорители, които ръководят срещите и представят групата. Основен принцип е анонимността - тя трябва да гарантира на членовете защитените рамки, в които могат да се разкрият. Каквото и да тормози отделния човек - разочарование, мъка, болка - той трябва да има сигурността, че всичко ще си остане в групата. По този начин се премахват и социалните различия.

Членовете на групите използват принципно само малките си имена, а теми на разговорите са мнообразните проблеми, които се свързват с алкохола. Тъй като членовете на организацията остават анонимни, информацията за тях не е много. Смята се, че днес по света са около 2 милиона, една трета от които - жени.

Според статистиките в Германия има най-малко 2,4 млн души с алкохолна зависимост. При тези обстоятелства организации от типа на "Анонимните алкохолици" очевидно ще бъдат необходими още дълго време.