Можеш ли да критикуваш Израел, без да те обявят за антисемит
Лиза Хенел
4 август 2020
60 интелектуалци написаха отворено писмо до канцлерката Меркел, за да изразят тревогата си от това, че критиките срещу Израел твърде прибързано се дамгосват като антисемитски. Това разпали дискусия по един парлив въпрос.
Снимка: picture-alliance/dpa/O. Ziv
Реклама
През ноември почетен член на Германския синдикален съюз написа във Фейсбук, че “ционистката терористична държава” Израел прогонва населението от палестинските територии, нарушавайки международното право, „за да могат еврейските господари да развиват там земеделието си". В послеслов той бе добавил, че позицията му не е антисемитска, но впоследствие се оказа принуден да се откаже от поста си в организацията.
Тази публикация в социалните мрежи демонстрира ясно кога критиката срещу Израел преминава в антисемитизъм – когато Израел се демонизира и представя като единствен виновник за конфликтите в Близкия изток. Често обаче упреците към израелското правителство нямат нищо общо с антисемитизма
Така се потиска легитимна критика
В отворено писмо до германската канцлерка Ангела Меркел общо 60 германски и израелски учени изразяват загрижеността си от “инфлационната, фактически необоснована и незаконосъобразна употреба на термина антисемитизъм”, която цели “потискане на легитимната критика срещу политиката, водена от израелското правителство”. И това не е първото писмо, изразяващо подобни тревоги.
Поради националсоциалистическото минало на Германия на обвиненията в антисемитизъм се гледа изключително сериозно. Съответно остър е и дебатът по темата. Предимно еврейски организации и отделни лица твърдят, че изразените критики към Израел често са значително по- остри от онези, които се отправят към други държави.
Авторите на отвореното писмо пък твърдят, че обвиненията в антисемитизъм често са повлияни от действията на самия Израел. Подписалите писмото обвиняват например пълномощника на Федералното правителство за борбата срещу антисемитизма Феликс Клайн, че подкрепя "дяснопопулистки гласове от Израел". В контра писмо до Меркел редица еврейски организации изразиха подкрепата си за Клайн. Те му благодарят за последователната борба срещу всички форми на антисемитизма.
Кога критиката към Израел е антисемитска?
Според дефиницията на организацията „Международен алианс за възпоменание на Холокоста“ (IHRA), антисемитизъм е налице, когато едно изказване демонизира държавата Израел, отказва да признае правото ѝ на съществуване или прилага спрямо нея двоен стандарт.
Организацията БДС апелира за световен бойкот на израелски стоки и културни проявиСнимка: picture-alliance/Pacific Press/E. McGregor
Историкът и изследовател на антисемитизма Волфганг Бенц, който е подписал отвореното писмо, вярва, че основната опасност за разпространението на антисемитизъм идва от крайното дясно. Еврейски организации обаче от години алармират за нарастване на антисемитизма в левите среди и измежду мюсюлманите. При тях по-скоро става въпрос за антиционизъм – т.е. за желанието да бъде унищожена еврейската държава.
Колко противоречива е темата показва ясно полемиката около движението “Бойкот, изтегляне на инвестициите и санкции” (БДС). Това движение пледира за световен бойкот на израелските стоки и културни изяви, с цел „Израел да бъде принуден да прекрати окупацията и колонизирането на всички арабски земи".
Антисемитизъм и антиционизъм
Миналата година германският Бундестаг определи целите на движението, като отчасти антисемитски. Историкът Бенц не е съгласен с това решение. Неговият колега Михаел Волфзон обаче е на друго мнение. Той смята, че въпросното движение не бива да се подценява и е убеден, че идеите на БДС в крайна сметка целят унищожаването на Израел.
БДС защитава и правото на връщане на всички палестински бежанци, които са били изселени или са избягали от родните си места след 1948 година, когато е създадена държавата Израел. Става дума за около пет милиона души. Много евреи се страхуват, че подобно право на практика би заличило еврейската държава с нейните едва девет милиона жители. Затова редица еврейски организации обвиняват БДС в антиционистки тенденции.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
