Какво подклажда омразата на много мюсюлмани към евреите? Как се раждат образите на "вечния враг" и на богатите алчни евреи, които били превзели цялата световна икономика? Коментар на Абдеррахмане Амар.
Снимка: imago/snapshot/F Boillot
Реклама
Какво подклажда омразата на много мюсюлмани към евреите? Как се раждат образите на "вечния враг" и на богатите алчни евреи, които били превзели цялата световна икономика? Коментар на Абдеррахмане Амар.
Омразата към евреите, изпитвана от много мюсюлмани, няма нужда от конкретен повод - обикновено тя се предава от поколение на поколение, понякога в продължение на векове. На антисемитизма се обръща внимание предимно в случаите, когато омразата към евреите си проличи ясно по време на демонстрации или терористични актове.
А всъщност антисемитизмът е твърде ежедневна нагласа, характерна както за много мюсюлмани, така и за не-мюсюлмани. В своята прикрита форма антисемитизмът често остава незабелязан. Сред мюсюлманите омразата към евреите се подхранва най-вече от всевъзможни истории за евреите, които се разказват в семейна среда, из джамиите или циркулират в медиите. Става дума предимно за разкази, в които евреите са представени като „вечния враг“.
Обидната дума "евреин"
Думата „Yahoudi“ (евреин) се използва от много мюсюлмани като ругателна. В нея те влагат обиден смисъл като „алчен“,„предател“ или дори „заговорник“. Освен в разговори, този схематизиран образ на евреина се среща и в романи, филми и телевизионни сериали.
Въпросната съзнателна или подсъзнателна представа за евреите, характерна за много мюсюлмани, се базира не на актуален опит в общуването с евреи, а изцяло на религиозни текстове или отдавна отминали исторически събития. Всички те обаче датират от годините на остра конфронтация между мюсюлмани и евреи във времето, когато възниква ислямът.
Затова много мюсюлмани и до днес са в плен на тези образи от миналото. Това им позволява да твърдят, че днешните евреи са наследници на онези евреи, които са се борили срещу пророка Мохамед и мюсюлманите. Това обяснява и призиви като „И знайте, о евреи, че армията на Мохамед ще се завърне!“, които прозвучаха както в ислямския свят, така и в Европа - по време на демонстрации, предизвикани от последния конфликт в ивицата Газа.
В Корана има текстове, които повеляват на мюсюлманите да се отнасят с евреите като с братя. Но има и други пасажи, които призовават мюсюлманите да се борят срещу евреите. Макар тези пасажи да имат точно определен контекст и да могат да бъдат тълкувани по най-различен начин, онези, които оправдават с тях омразата си към евреите, твърдят, че те са валидни за всяко време и на всяко място.
Легендата за световното еврейско господство
В хода на ислямската история, много векове преди Холокоста, е имало времена, в които евреите са били изправяни пред избора или да приемат исляма, или да се простят с живота. В най-добрия случай те са били принуждавани да плащат своего рода „защитен“ данък, какъвто са можели да си позволят само най-заможните сред тях.
Сред факторите, които насърчават този антисемитизъм и до днес, е липсата на значим напредък в промишленото и технологично развитие на мюсюлманските държави. Този техен провал нерядко се оправдава с твърдението, че евреите са превзели цялата световна икономика.
Затова борбата срещу антисемитизма изисква най-вече противопоставяне на подобни негативните образи и разкази. А религиозните текстове би трябвало най-сетне да започнат да се тълкуват в съответствие с техния исторически и локален контекст.
******
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
