Това че комунистите ни лъжеха беше лошо; още по-лошо беше, че не можеше да им се вярва и когато казваха истината.

Ако "благородно е само онова, което има трайност" (Гомес Давила), политиката и журналистиката per definitionem не спадат към тази категория.

Колкото по-малко знае човек, толкова по-лесно му е да бъде убедителен.

Категоричността на всяка теза е задължително условие, за да бъде приета на сериозно.

Истински умен е онзи, който съзнава, че това не е достатъчно.

Сентенцията е аристократка, която държи на есенцията и нехае за подробностите.

Религията не може да си позволи да бъде либерална - освен ако това не влиза в програмата й.

Революцията започва като необходимост и свършва по необходимост.

Едва съвременните условия на тотален разврат на сетивата ни позволяват да оценим дълбокия смисъл на античната религиозна забрана върху изображенията.

Лошото на лошото изкуство не е, че е лошо, а че е изкуство.

Триумфът на "дискурса" е поражението на творческото.

Обяснение за магията на Ню Йорк: всички градове имат минало, Ню Йорк има само настояще.

"Всичко е въпрос на вкус" не означава, че няма лош вкус.

"Какъв ли е общественият строй в рая?" може да се пита само онзи, който идва от ада.

Как е възможно вечерта да слушаш Шуберт, а на другия ден да хвърляш живи хора в пещите? Според Стайнър обяснението трябва да се търси именно в Шуберт: колкото повече се култивира човек, толкова повече се отдалечава от хората. Това е и есенцията на "диалектиката на Просвещението" на Адорно, който открива нейната ядка у маркиз дьо Сад: "Сама по себе си жестокостта е просто издънка на изтънчеността и колкото повече душите ни се проникват от последната, толкова по-страшни кръвопролития извършваме." Надежда буди може би перспективата на Хьойзинга: "За щастие човекът няма последната дума".

Нека не се самозалъгваме: това че съзнаваме собствените си ограничения не означава, че сме се издигнали над тях.

Онзи, който твори се нарича творец; онзи, който открива се нарича откривател, в най-добрия случай учен.

"От нищо нещо" е вселената на твореца; "от нещо нещо" е полето на учения.

Модерното изкуство веднага би станало понятно, ако престанем да го наричаме изкуство. Това не е зломислие, а призив за терминологична яснота.

Otium е работата на онези, които не се страхуват да останат насаме със себе си.

Кавичките са израз на слабост.

Релативизмът не е философска категория, а вроденият порок на либерализма.

Много са пътищата, които водят към миналото. Панорамният път минава през Италия.

Парите развалят онзи, който ги няма.

И геният не би могъл да умре като гений, ако не се е родил такъв.

Четенето на книги е от полза само за онзи, който е наясно, че това е самоцелно занимание.

Евреите са първата модерна нация в историята: те са първите, които залагат на бъдещето. Това е констатация, а не комплимент.

Модерното изкуство се ражда в момента когато изкуството става непонятно без коментар; нещо повече - коментарът е неговото бъдеще.

"Елит" се отнася към "аристокрация" както "по-добро" към "най-добро".

Колко трудно е да се откажеш от онова, което нямаш!

Човешкото достойнство включва и това, никога да не подаваш пръв ръка на политик.

Повсеместното безразличие към миналото е следствие от късогледото виждане, че настоящето, а не историята е magister vitae.

Всяка истина става относителна, когато бъде формулирана като сентенция.

Стоян Гяуров