Германският външен министър Вестервеле е в Абу Даби за участие в провеждащата се днес среща ЕС - Съвет за сътрудничество между страните от района на Персийския залив. Външно тези страни проявяват солидарност с бунтовете в арабския свят, но вътрешно реагират с репресии, казва нашият кореспондент Карстен Кюнтоп.

Обикновено шефът на германската дипломация избягва тази ежегодна среща. Но не и този път. Причината: страните от района на Персийския залив играят важна роля на сцената на арабските бунтове в Либия, Бахрейн и Йемен. Това повишава стойността на контактите, които Вестервеле ще има днес в Абу Даби.

Самолети на Обединените арабски емирства и Катар участват в поддържането на забранената за полети зона над Либия. Катар отива и по-далеч: той снабдява явно бунтовниците с оръжие, продава техния петрол и бе първата държава, която призна тяхното правителство. Страните от района на Персийския залив демонстрират международна активност - отбелязва Кристиан Кох от изследователския институт "Гълф Рисърч Сентър" в Дубай:

"Две са водещите страни от района на залива, като специално Катар се е нагърбил с ръководната роля, и що се отнася до намесата на НАТО в Либия, придаде арабска легитимност на тази мисия."

В Либия държавите от района на залива защитават населението от Кадафи, в Бахрейн от друга страна те защитават краля от населението - с помоща на 1500 войници от Саудитска Арабия и емирствата. Движението за демокрация бе смазано, Бахрейн заприлича на полицейска държава. Политологът Кох казва:

"Бахрейн се превърна в проблем, когато екстремистки сили сред мнозинственото шиитско население започнаха да предявяват неприемливи за монархията искания. Ако нестабилността се бе задълбочила, това щеше да доведе до срив на властта, което пък от своя страна би отворило вратата за проникване на шиитски Иран."

В Арабия страните от залива отдавна притежават дипломатическа тежест; от една страна, защото монархиите там, с изключение на Бахрейн, се радват на широка легитимност, а от друга, защото отстояват своите интереси, дори против най-близкия си съюзник, САЩ. Най-важната им цел е политическата стабилност, в името на която дават милиарди за субсидии за своето население. Кристиан Кох смята обаче, че тази политика е твърде късогледа:

"Има големи проблеми що се отнася до безработицата, разпределението на икономическите ресурси, корупцията. А тези проблеми не могат да се решат чрез засипването им с милиарди."