Пред закона всички са равни. А за корупция се полага наказание. Руският министър на икономиката Алексей Улюкаев го изпитва сега на гърба си. Твърди се, че е корумпиран. И че е взел два милиона долара на ръка, за да разреши на големия концерн „Роснефт” да погълне друг петролен концерн - „Башнефт”. Такова е поне становището на руската прокуратура.

„Обвиненията са тежки”, казва говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Според член 290, алинея 6 от Наказателния кодекс, в случая става дума за корупция в особено голям размер. Такова обвинение изисква много сериозни доказателства, които следствието трябва да внесе в съда. Дотук добре.

Никой не го вярва

Лошото е обаче, че освен Кремъл никой друг не вярва на тези обвинения. И никой не може дори да си представи, че Улюкаев би взел подкуп. Не могат да го повярват нито в министерството на Улюкаев, нито в Руската централна банка, нито пък в съответните държавни служби, които следят и контролират въпросната сделка. При това съмненията се изказват на глас - нещо много необичайно за Русия, където хората три пъти ще помислят, преди да възразят срещу официалната линия.

В същото време никой не се съмнява, че шумният арест на министъра и обилното медийно отразяване са били перфектно координирана акция на тайните служби. Защото ФСБ от една година е наблюдавала Улюкаев, а от края на лятото е подслушвала телефона му, както съобщават многобройни руски медии, позовавайки се на източници в тайните служби и в правителството. Президентът Путин, който навремето беше шеф на тайните служби, очевидно е знаел за това. И не е предприел нищо. А всъщност е можел просто да уволни Улюкаев. Можел е много по-рано да го обвини в корупция и да го предаде на съда. Вместо това обаче на Улюкаев му организираха демонстративен арест, който беше превърнат в истинско шоу.

Такова шоу организираха навремето и на губернатора на Кировска област Никита Белих. И той, подобно на Улюкаев, беше примамен в капан и „разобличен” на място с пари в ръка. Една и съща схема, едни и същи обвинения. А най-важното - двамата много си приличат по отношение на политическата ориентация.

Стартов сигнал за политически чистки?

Белих хранеше симпатии към партията на убития опозиционер Борис Немцов. Той беше млад и амбициозен човек, който искаше да напусне провинцията и да се наложи в Москва. Министър Улюкаев пък олицетворяваше последната надежда на мнозина за един по-либерален икономически курс на Русия. Той беше и единственият гарант на западните инвестиции в страната. Дали пък неговият арест не е стартов сигнал за поредните политически чистки? Защото в Москва вече се питат чия ли глава ще отхвърчи сега.

Нека имаме предвид и още нещо. Арестът на Улюкаев - поне така, както го представят властите - всъщност е сериозна критика срещу самото руско правителство. Защото този арест означава, че в Русия не съществуват никакви механизми за предотвратяване на корупцията. Че зад фасадата на Алексей Улюкаев - такъв, какъвто от десетилетия го познават околните му - се е криел опитен престъпник. Че същият този човек нощем е обирал държавни концерни, а денем е обсъждал с министрите и с Путин динамиката на брутния вътрешен продукт. И така никой, ама наистина никой, освен героичните тайни служби, не е можел да се досети какъв гениален престъпник се крие зад невинния лик на Улюкаев...